Определение № 309 от 23.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1450/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 2576 от 03.02.2014 г. по ч. гр. д. № 238/2014 г. на Софийски градски съд. С обжалвания акт са оставени без разглеждане подадените от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], частни жалби срещу разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена на 06.06.2013 г. по гр. д. № 23513/2013 г. на СРС, 71 състав, като са оставени без уважение подадените срещу същото разпореждане частни жалби на [фирма] и [фирма]. Настоящият съдебен състав, след преценка на данните по делото, приема, че производството по същото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК, тъй като въпросът за това, дали определението на въззивния съд, с което се е произнесъл по законосъобразността на разпореждане на първоинстанционен съд за допускане на незабавно изпълнение, какъвто акт именно е част от предмета на частната касационна жалба, подлежи на касационно обжалване, е включен в обхвата на висящото тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. е. преценката за допустимостта на жалбата в посочената й част е изцяло обусловена от произнасянето на ОСГТК по така поставения въпрос. Мотивиран от горното, на основание чл. 292 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение