Определение № 548 от 12.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 439/2011 г.
ВКСI търговско отделение12.07.2011reporting judge Е. Чаначева
Ruling
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма]- [населено място] против определение №4029 от 18.03.2011г. по ч.гр. д. №2703/2011г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на [фирма] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 316 лв. Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ТК в седмичен срок от съобщенията до страните, че е постановено. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма]- [населено място] против определение №4029 от 18.03.2011г. по ч.гр. д. №2703/2011г. на Софийски градски съд. Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, а по същество частната жалба е неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е потвърдил разпореждане от 05.10.2010г. по ч. гр.д. 12111/10г. на Софийски районен съд, с което е обезсилена на основание чл.415, ал.2 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу [фирма] – [населено място] за сумата – главница 3749.15лв. и лихва в размер на 303.71лв. При тези фактически данни и в съответствие с изричния бланкет на чл.274, ал.4 ГПК към разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / изм. ДВ бр. 100/2010г./ частното касационното производство следва да бъде прекратено. Частната касационна жалба е постъпила в канцеларията на Софийски градски съд на 14.04.2011г.Следователно, налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички заварени производства, по които въззивното решение не подлежи на касационен контрол, поради това, че обективно съединените искове са всеки един с цена под определения от чл.280, ал.2 ГПК минимум. И тъй като въззивното определение е постановено в заповедно производство с предмет - претендирани вземания под тази сума, то подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. На основание чл.78, ал.4 вр. ал.8 ГПК вр. чл.7 Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника по частната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 316лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Cited provisions
8- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 274, ал. 3 ГПК
- чл. 274, ал. 4 ГПК
- чл. 410 ГПК
- чл. 415, ал. 2 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 1
- чл. 7
- чл. 78, ал. 4