Определение № 11570 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9301/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от кмета на Община Варна, чрез юрисконсулт А. Тодорова, против определение № 7922/01.08.2024 г., постановено по адм. дело 1216/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането на общината за изменение на определение № 6841/02.07.2024 г., постановено по делото. Излагат се доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение, поради и което се иска неговата отмяна. Ответната страна – М. Н. С., с писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред АС Варна е образувано по жалба на М. Н. С. против мълчалив отказ на кмета на община Варна за издаване на удостоверение - молба-декларация, съгласно чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс за имот, по заявление рег. № АУ031262ВН/27.03.2024 г. С определение № 6841/02.07.2024 г., постановено по адм. дело № 1216/2024 г. по описа на АС - Варна съдът е оставил без разглеждане жалбата на М. Н. С. и е прекратил производството по делото, защото исканата услуга е извършена. Съдът е осъдил община Варна да заплати на М. Н. С. разноски по делото в общ размер на 510 лева. За да осъди административният орган да заплати сторените от страната разноски, административният съд приел, че Удостоверение рег. № АУ031262ВН_007ВН е издадено след изтичане на законоустановения срок за изпълнение на услугата, поради което ответникът е станал повод за завеждане на делото. На 16.07.2024 г. кметът на Община Варна подал молба за изменение на определение № 6841/02.07.2024 г. в частта за разноските, по повод на която е постановено оспореното в настоящото производство определение. За да остави без уважение молбата на кмета на Община Варна административният съд приел, че неправилно в молбата органът посочва, че удостоверението е издадено преди М. Н. С. да сезира съда на 04.06.2024 г., защото жалбата на С. е подадена чрез кмета на Община Варна до Административен съд - Варна на 16.04.2024 г., но административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 2 АПК да я изпрати до съд. Това се е случило едва след сезиране на съда с молба от М. С. на 04.06.2024 г. Посочено е, че преписката е приложена по адм. дело № 1223/2024 г., образувано по изпратената в съда от кмета на Община Варна жалба на М. Н. С.. Въз основа на горепосоченото, съдът приел, че удостоверението е издадено преди сезиране на съда, защото съдът е бил сезиран с жалба, подадена на 16.04.2024 г., а Удостоверение рег. № АУ031262ВН_007ВН е издадено на 28.05.2024 г. Посочено е, че обстоятелството че жалбата не е изпратена до съда в установения срок, не прави поведението на ответника законосъобразно, респ. М. Н. С. е направила разходите за адвокат, преди да е изпълнена исканата услуга. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК, разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на направените по делото разноски, съставляващи в случая адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса, които следва да бъдат присъдени само при доказаност на твърдението за реалното им извършване. Задължението за разноски за страната произтича от неоснователно предизвикания правен спор. В конкретния случай от представените по делото доказателства безспорно се установява, че на 16.04.2024 г. М. Н. С. е подала жалба против мълчаливия отказ на кмета на община Варна, като същата е подадена чрез органа до АС - Варна, но административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 2 АПК, да я изпрати до съда. Към момента на подаване на жалбата против мълчаливия отказ на кмета на община Варна е бил формиран мълчалив отказ, поради което сторените във връзка с оспорването на мълчаливия отказ разноски се дължат. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че изводът на АС - Варна за наличие на предпоставките за възлагане на съдебно-деловодните разноски в тежест на Община Варна е законосъобразен. Правилна е преценката на съда по същество, че административният орган е дал повод за завеждане на делото. По тези съображения, частната жалба на кмета на Община Варна следва да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното определение, като правилно, следва да се остави в сила. Искането за присъждане на разноски от страна на М. Н. С. за настоящото производство е неоснователно и следва да се отхвърли. Производството по чл. 248 ГПК, е част от съдебното производство, инициира се в определен от закона срок за допълване на вече постановен съдебен акт, относно разноските или за изменение на постановен съдебен акт, в частта относно присъдените разноски. Целта на съдебното производство е да се отстранят пропуски или грешки на съда, с оглед на което в това съдебно производство не се присъждат разноски на страните. Определенията на съда, постановени в производство по чл. 248 ГПК не са актове, с които се разрешава спор по същество. Произнасянето на съда е за изменение или допълнение на постановения вече съдебен акт за съответната инстанция, т.е не е допустимо кумулиране на нови задължения за разноски в производство за разноски, каквато е и трайната съдебна практика на ВАС и ВКС. Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. Ето защо, претендираните в това съдебно производство разноски не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение