Определение № 111 от 09.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 658/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2,пр.ІІ във вр. с ал.1,т.2 ГПК. Образувано е частната жалба на М. П. К., Ж. К. К. и С. К. К., всичките от с. М., Смолянска област против определение на тричленен състав на ВКС, ТК № 192 от 10.04.2009 год., постановено по т.д. № 41/ 2009 год., в частта му, с която е потвърдено определение на Пловдивския апелативен съд, от съдебно заседание на 03.10.2007 год., по в.гр.д. № 257/2007 год. за определяне на допълнителна държавна такса на настоящите частни жалбоподатели, в качеството им на въззивници, на осн. чл.65, ал.1 ГПК/ отм./. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му. Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК не е взела становище по допустимостта и основателността на същата. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК провери правилността на обжалваното определение, намира: Частната жалба е подадена по пощата в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. С обжалваното определение състав на второ търговско отделение на ВКС по реда на чл.217, ал.1 ГПК/ отм./, във вр. с чл.213, б.”б” ГПК /отм./ се е произнесъл по законосъобразността на подадена от настоящите частни жалбоподатели частна жалба вх. № 4504/12.11.2007 год. срещу определение на Пловдивския апелативен съд от съдебно заседание на 03.10.2007 год., по в.гр.д. № 257/2007 год., като е приел, че същата е неоснователна и за проявеното от въззивниците процесуално бездействие, довело до отлагане на делото правилно въззивният съд им е наложил процесуалната санкция по чл.65, ал. ГПК/ отм./, предмет на подадената от тях частна жалба./ по делото има данни и за други наложени в хода на въззивното производство санкции по чл.65, ал.1 ГПК, които са неотносими към разглеждания случай./ Или обстоятелството, че с горепосоченото определение на състав на ВКС, ТК е било отказано допускане на касационно обжалване по касационната жалба на М. П. К., Ж. К. К. и С. К. К., всичките от с. М., Смолянска област обосновава правен извод, че частната жалба на същите, основана на чл.70 ГПК/ отм./, във вр. с чл.65, ал.1 ГПК/ отм./ и § 2, ал.11 ПЗР на ГПК е била възприета от касационната инстанция за процесуално допустима и затова разгледана по същество. Следователно с постановяване на обжалваното определение от ВКС, в частта, му предмет на настоящата частна жалба, установеният от закона - чл.70 ГПК/ отм./ инстанционен контрол е изчерпан и за настоящия съдебен състав отсъства процесуална възможност да се произнесе по основателността на наведените с частната жалба оплаквания. Що се касае до посочената в диспозитива на съдебния акт на ВКС, ТК обжалваемост на постановеното определение, то доколкото законодателят не е предвидил същата като самостоятелно основание за обжалване, сам по себе си този факт не би могъл да поради и право на жалба за страната, което е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за които съдът следи служебно. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК