Определение № 3084 от 16.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 570/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Билдинг- М“ЕООД [населено място], представлявано от управителя И., чрез процесуалния представител адвокат Ч. против въззивно решение № 1250 от 3.12.2024г. по в.гр.д. № 2358 по описа за 2024г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 202 от 14.06.2024г. по гр.д. № 29/2024г. на Окръжен съд Перник като е отхвърлен предявения от него иск, с правно основание чл.362, ал.2 ГПК, за обезсилване на влязлото в сила решение № 310 от 10.08.2015г. по гр.д.№ 314/2014г.на ОС Перник и са присъдени разноски по делото. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Г. В. Р. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Позовава се на многобройна практика, съгласно която потестативните права се погасяват по давност. Претендира направените разноски по делото без да представя доказателства за реалното извършване на такива. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел иска за неоснователен, възприемайки установената фактическа обстановка за безспорна, а изводите на първоинстанционния съд за правилни. Установено е, че на 30.09.2010г. страните са сключили предварителен договор за продажба на недвижими имот и строителство, по силата на който продавачът се е задължил да построи и прехвърли собствеността на самостоятелен обект-жилище, апартамент с площ от 91.80кв.м., находящ се в [населено място], [улица] №..., а купувачът да заплати сумата от 114 000евро както следва:при подписване на договора задатък от 34 200евро, а остатък на вноски съгласно одобрен от страните погасителен план. След като продавачът не е предприел действия по прехвърляне на собствеността, купувачът по предварителния договор е предявил иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Същият е бил уважен с влязло в сила решение по гр.д.№ 314/2014г.н ОС Перник. Със същото купувачът е осъден да заплати на продавача останалата неизплатена част от цената в размер на 37 550 евро. Безспорно е, че в предоставеният му 14-дневен срок, който е изтекъл на 21.10.2015г., купувачът не е заплатил сумата. Считано от посочената дата /21.10.2015г./, с оглед направеното възражение, въззивният съд е приел, че тече 5-годишния давностен срок за предявяване на иска по чл.362, ал.2 ГПК, за обезсилване на влязлото в сила решение. Настоящият иск обаче е предявен след този срок, на 17.01.2024г. В мотивите си е посочил, че решението по чл.19, ал.3 ЗЗД не се обезсилва по право, а по искане на кредитора. Неговите последици са приравнени на последиците от разваляне на договора по чл.87, ал.3 ЗЗД и затова срокът, в който може да се иска обезсилване тече от изтичане на срока за плащане и това право не може да съществува повече от пет години. Целта на погасителната давност е да се гарантира правната сигурност. В представеното към касационната жалба изложение касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с два въпроса: 1. Приложим ли е институтът на погасителната давност към потестативните права и в частност към правото на иск по чл.362, ал.2 ГПК на продавача за обезсилване на влязлото в сила решение с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, когато купувачът не е изпълнил задължението си за заплащане на цената в определения му срок? и 2. Нормата на чл.87, ал.5 ЗЗД приложима ли е към иска по чл.362, ал.2 ГПК? Имайки пред вид гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото за тях не е налице посоченото специално основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което съгласно дадените разяснения в т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС изисква - за да е от значение за точното прилагане на закона, разглеждането на поставеният правен въпрос от значение за изхода по конкретно дело да „допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия“, а за да е от значение за развитие на правото, следва законите да „са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени“. В случая по поставените въпроси е налице законова уредба и установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Исковете, които не се погасяват по давност са изрично установени в закона и процесният не е сред тях. Подобно на правото да се иска обявяване на предварителния договор за окончателен, така и правото да се иска обезсилване на влязлото в сила решение, с което предварителния договор е обявен за окончателен, се погасяват с общата петгодишна давност, съгласно чл.110 ЗЗД, приложима за вземанията и свързаните с тях преобразуващи права. Тезата на касатора, че искът по чл.362, ал.2 ГПК не се погасява по давност не намира законова опора и не може да бъде изведена от разпоредба на чл.87, ал.5 ЗЗД, който изрично посочва, че „ правото да се развали договорът се погасява с петгодишна давност“. Обратно, именно възприетата практика, че по последиците си искът по чл.362, ал.2 ГПК е приравнен с тези на иска за разваляне на договора по чл.87, ал.3 ЗЗД, обуславя приложимостта и на посочената в чл.87, ал.5 ЗЗД петгодишна давност. Упражняването на правото да се иска обезсилване на влязлото в сила решение, с което е обявен договора за окончателен предполага активно поведение на кредитора, който следва да отправи искане за това пред съда, а няма разумен довод, който да налага точно това действие да е оставено да се извършва без ограничение във времето. При липса на доказателства за реално извършване на разноски такива не могат да се присъждат. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд