Определение № 233 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 97/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. на Република България срещу определение от 22.01.2010 г. по гр.д. № 1846/2009 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за спиране изпълнението на влязло в сила решение на Софийски апелативен съд от 26.11.2008 г. по гр. д. № 571/2007 г. на основание чл. 309, ал. 1 ГПК. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно и по съображения изложени в частната жалба, се иска отмяната му. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира частната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, срещу определенията на съда, могат да бъдат подавани частни жалби само в две конкретно посочени хипотези - когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Определението, с което касационният съд се произнася по спиране на изпълнението, не е от категорията определения, които подлежат на обжалване. То не прегражда по-нататъшното развитие на производството по делото, нито законът предвижда изрично обжалваемостта му, затова обжалването на същото по реда на чл. 274 ГПК се явява недопустимо. Предвид изложеното, частната жалба на П. на Република България е недопустима и като такава не подлежи на разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.