Определение № 994 от 24.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 526/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. С. А. и Б. Ж. А., действащи чрез адв. Ц. Ц. от АК - Плевен против въззивно решение № 625/20.11.2009 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 551/2009 г. Излага съображения за необоснованост, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Насрещната страна М. Н. Р. чрез адв. А. Д. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че няма основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: С въззивното решение Б. Ж. А. и М. С. А., двамата от гр. Плевен са осъдени да за плащат на осн. чл. 48 ЗЗД на М. Н. Р. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане „във връзка с приемане на медикаменти” ежемесечно и пожизнено по 50 лв., считано от датата на деликта - 01.05.2004 г., както и законната лихва върху същата сума, „от същата дата”. Повдигнатият въпрос, с които касаторът обосновава разглеждане на касационната жалба е може ли да се установи размера на имуществена вреда по предположение и за бъдещ период. Той е от значение за постановения резултат, като съставът намира, че разрешаването му е от значение за точното приложение на закона. Мотивиран от горното, съдът