Определение № 632 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1787/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 31.08.2010г. по гр.д.№662 / 2010г., с което ОС Русе е уважил предявените от А. Д. Д. искове срещу П. г. по с.., а.и г. “П. П.”- Р. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят - П. г. по с., а. и г.“П. П.”- Р. чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото-основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 КТ. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявените от А. Д. Д. искове срещу П. г. по с., а. и г. “П. П.”- Р. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Като е отменено уволнението, извършено със заповед №52-15825.09.2009г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, е ищецът е възстановен на заеманата отпреди уволнението работа и му е присъдено обезщетение за принудителна безработица. Съдът като е установил, че ищецът е бил “учител по история и цивилизация”, е приел, че е извършен подбор между него и учителката Г., но неправилно на ищеца е поставена по-ниска комплексна оценка, след като има по-добра квалификация и неправилно са му отнети точки за наложено му наказание. В изложението жалбоподателят – работодател е посочил, че с обжалваното решение е разрешен правен въпрос от значение за спора, а именно относно правомощията на съда да извършва контрол върху целесъобразността на извършения от работодателя подбор който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Представя влязло в сила решение от 18.07.1991г. по гр.д.№352/1991г. на ВС, че при подбор работодателя решава кои лица са по-подходящи да останат на работа, решение от 28.10.2008г. по гр.д.02847/2008г. на ОС Пловдив-влязло в сила- право на работодателя е да преценява качествата на работниците, а не на съда и решение от 08.02.2010г. по гр.д.№5104/2008г. ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК в същия смисъл. При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото разрешение на правен въпрос от значение за спора е в противоречие със задължителната практиката на ВКС намерила отражение и в посоченото от жалбоподателя решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, както и в решение от 28.10.2010г. по гр.д.№1146/2009г. на ІV г.о. на ВКС, решение от 22.03.2011г. по гр.д.№1585/2009г. ІV-то г.о. на ВКС и решение от 31.05.2010г. по гр.д.№74/2009г. на ІV-то г.о. на ВКС. Предвид изложените съображения, съдът