Определение № 8297 от 04.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4687/2024 г.

Производството е по повод жалба на Д. С. против решение по т. 1.1 по Протокол № 19 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на съдийската колегия на висшия съдебен съвет, изпълняваща функциите на висш съдебен съвет, съгласно § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД НА КРБ (обн. ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.), проведено на 16 април 2024 г., с което е прекратена процедурата за избор на административен ръководител - председател на Районен съд Пловдив, открита с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол № 30/26.09.2023 г. (обн. в ДВ, бр. 85/10.10.2023 г.), по отношение на Д. В. С. - заместник на административния ръководител – заместник председател на Районен съд - Пловдив, поради констатирано основание за недопустимост на участието. Оплакванията, развити в жалбата са, че обжалваното решение на Съдийската колегия на ВСС, и.ф, на ВСС е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби - основания за оспорване по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Искането е за отмяна на обжалваното решение. Ответник по оспорването - Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет, съгласно § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КРБ (обн. ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.), в приложено по делото възражение оспорва основателността на жалбата и поддържа становище за отхвърлянето й. Претендира се присъждане на разноски. Върховният административен съд, шесто отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, за която са налице останалите положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване. Съдът не приема възражението на ответника по оспорването, че жалбата е недопустима, тъй като съдия Д. С. не е подала лично заявление на основание чл. 169, ал. 3, т. 6 от ЗСВ, с което да заяви сама кандидатурата си за участие в процедурата за избор на административен ръководител на съответния орган на съдебната власт и не разполага с право на съдебно оспорване. Обжалваното протоколно решение от 16.04.2024 г. е по отношение на оспорващата, в качеството й на кандидат за заемане на обявена свободна бройка за административен ръководител. Решението на СК на ВСС изцяло засяга нейни права и интереси и не може да се приеме, че производството следва да бъде прекратено като недопустимо. В развилата се процедура, жалбоподателката участва в конкурсна процедура за заемане на длъжността административен ръководител, по отношение на нея е издадено оспорваното решение, с което е прекратено участието й, от което се доказва правен интерес от оспорване. Неоснователно в този смисъл е и възражението за недопустимост на оспорването, направено от представител на ответника, че в производството по чл. 97 от АПК, изричния отказ, органът да се произнесе по същество на искането следва да е от лице, което е направило искане за издаване на индивидуален или общ административен акт. Жалбоподтелката участва в откритата конкурсна процедура за заемане на длъжността, като е сезирала ответника с искането да бъде избрана за административен ръководител. Жалбата е неоснователна. Административното производство за провеждане на процедурата за избор на административен ръководител е започнало с решение на СК на ВСС по протокол № 30/26.09.2023г. за откриване, на основание чл. 167, ал. 2 във връзка с чл. 194а, ал. 1 от Закона за съдебната власт, на процедура за избор на административен ръководител на Районен съд Пловдив. В съответствие с изискването на чл. 194а от ЗСВ решението за откриване на процедура и изпълнение изискванията на закона, към кандидатите за участие в избора за административен ръководител се обявяват от съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение, което се обнародва в „Държавен вестник“ и на интернет страницата на Висшия съдебен съвет, което е изпълнено от страна на органа, обявил свободните бройки и изискванията към кандидатите. Със Заповед на председателя на PC Пловдив № 2333/02.10.2023 г. за провеждане на Общо събрание на съдиите в PC Пловдив по предложение за излъчване на кандидат за председател на PC - Пловдив е насрочено целево Общо събрание, на което да се вземе решение за предложение до СК на ВСС да назначи определен съдия за председател на PC Пловдив. Съответно Общото събрание е проведено на 06.10.2023 г., като на същата дата е взето и решението с конкретното предложение към СК на ВСС по отношение на оспорващата да бъде назначена за председател на РС Пловдив. На самостоятелно основание кандидатура за длъжността е приета и от съдия К.. И двамата кандидати са допуснати до участие с решение на КАК към СК на ВСС от 13.11.2023 г., след проверка на документите за участие в процедурата по избор на административен ръководител. Определена е дата на събеседване с двамата кандидати от СК на ВСС. На 16.04.2024 г. е проведено дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на съдийската колегия на висшия съдебен съвет, изпълняваща функциите на висш съдебен съвет, съгласно § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД НА КРБ (обн. ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.) Присъствали са и двамата кандидати за избор на административен ръководител. При обсъждането, от член на съдийската колегия на ВСС е изразено становище за недопустимост на процедурата по отношение на кандидата Д. С.. Както се сочи в приложените към административната преписка доказателства проведеното ОСС при РС Пловдив се е състояло на 06.10.2023 г. Обявата за откриване на процедура по избор на административен ръководител – председател на РС Пловдив е обнародвана в „Държавен вестник“ на 10.10.2023 г. След обсъждане на становища на членове на СК на ВСС, изпълняваща функции на ВСС и проведено гласуване с резултат 8:3 гласа е прието оспорваното решение. В законово определения срок Д. С. обжалва процесното решение. В условията на прекратена процедурата за избор на административен ръководител - председател на Районен съд Пловдив, открита с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол № 30/26.09.2023 г. (обн. в ДВ, бр. 85/10.10.2023 г.), по отношение на Д. В. С. - заместник на административния ръководител – заместник председател на Районен съд -Пловдив, поради констатирано основание за недопустимост на участието, административният орган не се произнася с акт по същество, поради което и производството пред съда е по чл. 197 и сл. АПК. Съставът на шесто отделение на Върховен административен съд, при безспорно установените и неспорими факти приема, че законовата разпоредба на чл. 194а, ал. 1 от ЗСВ налага процедурните действия на кандидатите да заемат свободните длъжности за административни ръководители в органите на съдебната власт налага спазването на точно разписан ред. Самата законова разпоредба налага взетото решение от съответната колегия на ВСС за откриване на конкурсната процедура на първо място да е взето с необходимото мнозинство от колективния орган. В случая, това е изпълнено с вземането на решение по 26.09.2023 г. Това решение е обявено на интернет страницата на ВСС. Въпросът е има ли това решение обвързващо действие за кандидатите, както и за решаващия орган по провеждане на процедурата или обективира изпълнение на законово задължение по откриване на такава процедура. Следващото действие, за приключване на процедурата по обявяване конкурсната процедура е обнародването на решението в „Държавен вестник“. В самата законова разпоредба не е въведен срок, който да определя времево периода, в който решението на СК при ВСС, изпълняваща функциите на ВСС следва да се обнародва. Такъв срок не е въведен и от чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт. За да е редовна конкурсната процедура следва да са изпълнени кумулативно въведените процедури по обявяване на решението на интернет страницата на ВСС и обнародването на решението в Държавен вестник. Обявата, по взетото на 26.09.2023 г. решение на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е обнародвана в Държавен вестник, бр. 85 от 10.10.2023 г. Следователно конкурсната процедура е открита от 10.10.2023 г. От тази дата започва да тече месечния срок, през който могат да се подават предложения за назначаване на административни ръководители на съответния орган на съдебната власт в администрацията на Висшия съдебен съвет. Безспорно е, че жалбоподателката е представила всички изискуеми по закон и съгласно обявата документи за кандидатстване на обявената позиция за административен ръководител на РС Пловдив. Жалбоподателката не кандидатства за заемане на длъжността на собствено основание, а се ползва от законово определената процедура по чл. 169, ал. 3, т. 1 от ЗСВ – за назначаването й за председател на районния съд по предложение на общото събрание на съдиите. Както се сочи в жалбата, волята на ОСС е манифестирана в проведеното на 06.10.2023 г. общо събрание. Настоящият съдебен състав приема свободно изразената воля на съдиите от районния съд, което се удостоверява от приложения протокол от проведено общо събрание, на което е прието предложението до ВСС за председател на районния съд да бъде назначена жалбоподателката. От това следва и спорния въпрос, субективно изразеното волеобразуване, изразено под формата на воля и желание на мнозинство от съдиите ва РС Пловдив достатъчно ли е за да се приеме редовна кандидатура в условията на чл. 169, ал. 3, т. 1 от ЗСВ. Както се сочи в жалбата това е изразено и обективирано желание на подкрепилите предложението съдии, взели участие в проведеното ОСС на 06.10.2023 г. Този факт не подлежи на съмнение и не е предмет на обсъждане. Както се посочи, ОСС е проведено на 06.10.2023 г., след като е обявена процедурата на интернет страницата на ВСС на 26.09.2023 г. Изискването на чл. 194а от ЗСВ е свободните длъжности за административни ръководители в органите на съдебната власт се обявяват от съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение, което се обнародва в „Държавен вестник“ и на интернет страницата на Висшия съдебен съвет, и се заемат след избор. На първо място свободна длъжност за председател на РС Пловдив е предвидена, тъй като към дата на вземане на решението но СК на ВСС, са налице основанията по чл. 167, ал. 2 от ЗСВ по отношение изтичане мандата на админинистративния ръководител. Решението на СК на ВСС е съобразено с това и е взето с необходимото мнозинство, след което е обявено на интернет страницата на на ВСС. В закона не са разписани изисквания, обявата на интернет страницата на ВСС и обнародването на тази обява в „Държавен вестник“ да са в един и същ ден. Няма и срок, в който следва да се обнародва обявата в ДВ. За да се открие фактически провеждането на процедурата, сочените законови изисквания следва да са изпълнени. Това е било възможно да стане на 10.10.2023 година, когато обявата е обнародвана и от тази дата тече месечния срок за да се подават предложения за назначаване на административни ръководители. Законът не определя какви предложения от и за кандидатите следва да се подават в администрацията на ВСС. В настоящия случай има предложение на ОСС на РС Пловдив от 06.10.2023 г., което според СК на ВСС, изпълняваща функциите на ВСС не е съобразено с откритата на 10.10.2023 г. процедура. Този извод се споделя изцяло от съдебния състав. Решението на ОСС на РС Пловдив е взето преди да се открие процедурата. Именно обнародването на обявата в ДВ официализира и придава завършеността на действията на съответната колегия ВСС, по откриването на конкурсната процедура. Датата на обнародване на обявата е правопораждащ факт, за да се извършват необходимите действия по манифестиране предложението на кандидатите за участие в откритата от тази дата процедура. Както се посочи, предложението може да е от лицата по чл. 169, ал. 3, т. 1, 5 и 6 от ЗСВ. Но в случая на т. 1, това предложение следва да е съобразено с датата, на която обявата е оповестена и има своето действие като правопораждащ юридически факт за провеждане на процедурата. Не може да се приеме, че е налице правно действие на предложението на ОСС, което е взето от колективния орган без да е известно при завършена процедура по чл. 194а от ЗСВ, откога с обнародване на обявата се определя месечния срок. В тази хипотеза, предвид отсъствието на законово открита процедура направеното предложение може да се цени като субективно желание на съдиите, които са го подкрепили. Преждевременното вземане на решение да се направи предложение по сочения ред не се съвместява с момента, от който то ще има желания правен ефект. Вярно е, че формално документите на жалбподателката, ведно с предложението от 06.10.2023 г. са внесени в администрацията на ВСС в срок, но основателно възниква спорния въпрос – това предложение на ОСС, по принцип ли е, или е по същество, когато не е известен началния момент, от който да би имало и породило правно действие. Доколкото се коментира при вземане на обжалваното решение процедурата по чл. 47 от НАРЕДБА № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, систематичното място на възможността предложение на ОСС за съответния съд да направи предложение е след разпоредбата, че предложения за назначаване на председател на съд се приемат в едномесечен срок от обнародване на решението за обявяване свободни места за административни ръководители. Обнародването като правно действие се свързва единствено с формалното обявяване на акт на съответната колегия на ВСС в ДВ, но е част от законовата уредба и оттам е задължението за спазването й в тази хронология. Следователно предложението по т. 1 на чл. 169, ал. 3 от ЗСВ, респ. чл. 47, ал. 2 от Наредбата трябва да следва като дата на вземане на решение, датата от която тече месечния срок за подаване на документи. Месечния срок за приемане на документи на кандидатите за участие в обявената и открита процедура е обвързан единствено от обявата, обнародвана в ДВ, който е спазен, но иницииращият участие на кандидата в тази процедура факт предхожда възникването на юридическия факт, след който легално може да се направи това предложение. Тук е редно да се посочи, че това обстоятелство и по-точно датата на провеждане на ОСС не е съобразено с кумулативно наложените изисквания, които следва да бъдат спазени за редовно участие в откритата след обнародване на обявата процедура. Преждевременно приетото от ОСС предложение не може да се обуслови като законово допустимо, в какъвто смисъл е и приетото от СК на ВСС, изпълняваща функциите на ВСС за прекратяване на конкурсната процедура по отношение на съдия Д. С. с оглед констатираното основание за недопустимост на участието. Аргумент противен на приетото от ответника, според оспорващата е че решението на ОСС от 06.10.2023 г. е легитимен акт на колективен орган, обективиращ волеобразуването за издигане или предлагане на кандидат за заемане на длъжност, която вече е обявена за свободна от СК на ВСС и не е преждевременно взето. Жалбоподателката твърди, че волеобразуването не следва да се идентифицира с волеизявлението на органа. В този смисъл, съдебният състав на шесто отделение на ВАС не подлага доброто намерение на колектива, предложил в необходимата форма следващото от волеобразуването волеизявление, именно съдия С. да бъде назначена от ответника за председател на съда. По отношение на хронологията на развилите с фактически и правни действия след 26.09.2023 г. страните нямат противоречия, а и доказателствата в тази връзка са безспорни. Нито в развилото се административно производство на 16.04.2024 г., нито този съдебен състав се е оспорвало, че волеизявлението на ОСС е прието в определения месечен срок. При неспазване на този срок на отделно и безспорно основание, г-жа С. няма да бъде допусната до участие в избора. Развити са оплаквания, за неправилното тълкуване и позоваване на разпоредбата на чл. 47, ал.1 от Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт от страна на ответника, за неприложимостта й към свободната воля, волеобразуването на направилите предложението съдии от ОСС, което е така и никой не оспорва това обстоятелство, манифестирано в условията на чл. 47, ал. 2, т. 1 от Наредбата. Като незаконосъобразно извършено процедурно действие, оспорващата възразява прекратяване на процедурата по избор на административен ръководител, като хипотезите били изчерпателно посочени – в случай на неявяване на кандидат на събеседване и в случай на балотаж - ако при балотажа никой от кандидатите не получи необходимото мнозинство, процедурата по назначаване на административен ръководител се прекратява. Това не се споделя, по причина, че и двете хипотези са приложими по отношение до допуснати в събеседването кандидати. Кандидатите за участие в процедурата по избор на административен ръководител на РС Пловдив са били поканени за събеседване, но констатираната процесуална според ответника пречка такова по същество не е проведено. Неоснователно в жалбата се коментира становище на член на съдийската колегия на ВСС при поставяне на хипотезата, как се тълкува прилагането на срокове за провеждане на ОСС, като вносител на предложение в условието на чл. 169, ал. 3, т. 1 от ЗСВ, респ. чл. 47, ал. 2, т. 1 от Наредбата проведено преди обнародване на обявата за откриване на процедурата. Твърдението, че при обсъждането на срочността за провеждане на ОСС, недвусмислено се показва липса на ясно вътрешно убеждение при постановяване на решението за прекратяване на процедурата за избор на административен ръководител е субективен довод. В тази част на обсъждането, хипотезите са коментирани откога, органът, овластен да направи предложение може да обективира като действие волеобразуването си. Следващото от това дали ВСС е действал в съответствие с принципа, че „ние сме правова държава“ не може да се приеме като незаконосъобразност на взетото от ответника решение. Самата процедура е открита заради възникнало основание, във връзка с наложителен по закон избор на административен ръководител и в съответствие с принципа на последователност и предвидимост. В конкретиката на развитите оплаквания, оспорващата не сочи коя правна разпоредба от специалния закон е нарушена, а от това да се прави общ извод за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушаване на основни конституционни принципи, като законност и независимост на съдебната власт. Извеждането на оплакване във връзка с нарушаване на приложим, според оспорвщата член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, вр. чл. 2 от ДЕС, съгласно решение С-896/19 на Съда на ЕС (Repubblika срещу Il-Prim Ministru), в цитираните в жалбата не е обхванато от настоящия случай, защото не се установява при формиране на изводите на ответника да има намеса при формираното решение. Гаранция за това е проведеното обсъждане, приемането на решението на СК на ВСС, изпълняваща функциите на ВСС след гласуване и резултат от гласуването 8:3 гласа за прекратяване на процедурата по отношение на жалбоподателката. Оспореното от жалбоподателката решение е прието от СК на ВСС в границите на нейната компетентност. Решението е в съответствие с целта, за която тази компетентност е предоставена на Съдийската колегия и при вземането на оспореното решение кадровият орган е спазил и правилата на чл. 6, ал. 1, 2 и 5 от АПК. Предвид изложеното, съдът счита, че оспореното решение е законосъобразно, а жалбата е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлена. Мотивиран от изложеното, състав на шесто отделение на ВАС