Определение № 60423 от 30.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2431/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 8651 от 25.V.2021 г. на „Кепитал В.“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 1079 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 19.ІV.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 244/2021 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу определение № 262111/18.ХІІ.2020 г. на СГС, ТК, с-в VІ-16, по т. д. № 1309/2020 г.: за прекратяване - на основание чл. 233 ГПК - на първоинстанционното исково производство „поради отказ от предявените по него искове“. Оплакванията на търговското дружество настоящ частeн касатор /ищец в първоинстанционното пр-во пред СГС/ са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, като в тази връзка се инвокират доводи, че при десезирането на първостепенния съд от разглеждането на спора следвало да бъде отчетено наличието на противоречие между интересите на законния представител на ищцовото дружество и тези на последното, т.е. на юридическото лице, „изразени от другия представляващ“. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба подателят й „Кепитал В.“ АД-София обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за очевидна неправилност на атакуваното въззивно определение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационно обжалване ), още и с наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт съставът на САС се е произнесъл по следните пет материално- и процесуалноправни въпроса, явяващи се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1./ „Представлява ли злоупотреба с процесуалното право на иск, осъществен отказ по чл. 233 ГПК, направен от изпълнителен директор на АД, за който е налице взето решение от общото събрание на акционерите за освобождаването му от длъжност, но не и за освобождаването му от отговорност?“; 2./ „Представлява ли действие без представителна власт отправеното до съда волеизявление по чл. 233 ГПК за отказ от искове, направено от изп. директор на АД, по отношение на когото е налице взето решение от общото събрание на акционерите за освобождаването му от длъжност, невписано в Агенция по вписванията – Търговски регистър?“; 3./ „Обвързан ли е ищецът от извършен отказ от предявени искове, направен от изп. директор на АД, за когото е налице взето решение от общото събрание на акционерите за освобождаването му от длъжност (невписано в Агенцията по вписванията – Търговски регистър, но за което е уведомен съда) при изричното противопоставяне на друг представляващ ищцовото дружество?“; 4./ „В случаите на отправени волеизявления от две лица, представляващи ищцовата страна в процеса, които взаимно си противоречат, налице ли е хипотезата на чл. 29, ал. 4 от ГПК за назначаване на особен представител на дружеството?“; 5./ „Осъществен отказ от иск, направен от освободен от длъжност изп. директор на АД по решение на общото събрание на акционерите, което не е вписано в ТР, извършено ли е от „овластено лице“ - по смисъла на чл. 235, ал. 5 ТЗ?“ Ответното по касация „У. трейд“ ЕООД-София /ЕИК[ЕИК]/ не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационния контрол, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация „Ай Би Венчърс“ АД-София /ЕГН[ЕИК]/ писмено е възразило чрез своя законен представител /изп. директор/ както по редовността на частната касационна жалба, така и по допустимостта на касационния контрол, а също и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на „Кепитал В.“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ ще следва да се преценява като процесуално допустима. С нея се претендира не друго, а възстановяване на висящността на спора пред първостепенния съд. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните: При потвърждаване на прекратителното определение на първостепенния съд по чл. 233 ГПК, въззивната инстанция е могла да идентифицира като спорен по делото правния въпрос: „За правомощията на лицата, паралелно осъществяващи органното представителство на дружеството, при условията на разделност, при противоречие между тях във връзка с извършване на процесуални действия от негово име, в частност, в хипотезата на заявен от единия представител отказ от иск, предявен от другия“. Съобразена е била създадената константна практика на ВКС по разрешаването на този въпрос, която е в смисъл, че спорове между двамата управители на дружество ищец, всеки един от които е овластен да изразява волята на търговеца, не резултират в противоречие „между представляван и представител“, налагащо прибягване към процесуалноправната фигура на особеното процесуално представителство /по чл. 29, ал. 4 ГПК/, понеже такова противоречие би било налице само ако законният представител участва в различно качество на двете срещуположни страни в процеса: на едната страна в процесуалното правоотношение в свое, лично качество, а на другата – в качеството си на представител на съответния търговец, явяващ се насрещна страна в същото процесуално правоотношение. Предвид констатацията си, че по партидата на „Кепитал В.“ АД в ТРРЮЛНЦ Красен А. К. и Е. Л. Л. са вписани като физически лица, които при условията на разделност, т.е. „заедно и поотделно“, осъществяват органното представителство на този търговец /настоящ частен касатор/, съставът на САС е приел за ирелевантно обстоятелството, че с решение на общото събрание на акционерите от 25.VІІ.2019 г. /следващо завеждането на прекратеното исково производство пред СГС/ вторият бил освободен от длъжността „изп. директор“, вкл. и като член на съвета на директорите, щом като – съгласно чл. 235, ал. 5 ТЗ – овластяването и неговото оттегляне имат действие срещу трети добросъвестни лица след вписването им (в ТРРЮЛНЦ – бел. на ВКС ). Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на неговия акт, поставящ край на делото. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първите три /от общо 5-те/ правни въпроса, формулирани от търговеца настоящ частен касатор в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК, са с изцяло хипотетичен характер, докато останалите два /тези с пор. №№ 4 и 5/ се отнасят до правилността на атакуваното въззивно определение. Погрешното отъждествяване от дружеството настоящ частен касатор обаче, на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол - от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от „Кепитал В.“ АД допълнителна предпоставка за това – в случая тази по т. 3 на същия законов текст. Единствено за пълнота ще следва да се отбележи, че наличието на константна практика на ВКС по идентифицираният като спорен от въззивната инстанция правен въпрос по делото, надлежно съобразена от нея, a priori изключва приложимостта на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване. В заключение, атакуваното въззивно определение не е и очевидно неправилно, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, при която относимите към разрешаване на случая норми на чл. 235, ал. 5 ТЗ и чл. 29, ал. 4 ГПК да са били приложени в техния обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е постановил обжалвания акт за оставянето без уважение на частната въззивна жалба на „Кепитал В.“ АД срещу първоинстанционното прекратително определение по чл. 233 ГПК въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма). Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение