Определение № 4630 от 15.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8790/2023 г.

Производство по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е молба „Трейдон БГ“ ЕООД гр. София, чрез процесуален представител, за изменение на Решение № 1986/20.02.2024г., постановено по адм. дело № 8790/2023г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение, в частта за разноските. С описаното решение настоящият съдебен състав е отменил Решение № 4958/20.07.2023г., постановено по адм. дело № 461/2023г. на Административен съд София - град, с което е отменено Решение РЗМ-5800-1833/32т419023 от 02.12.2022г., на Директора на ТД Митница София и е отхвърлена жалбата на дружеството срещу този акт. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1, вр. с Наредба № 1/09.07.2004г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на Митница София са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В молбата се поддържа, че дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение, следва да се определят по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, а не по реда на Наредба № 1/2004г., тъй като ответната страна се е представлявала от юрисконсулт, а не от адвокат. Сочи се, че присъждането на разноски, по Наредба № 1/2004г. е в противоречие и с решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Твърди се на трето място, че е проведено едно съдебно заседание в което явилият се юрисконсулт на Митница София не е положил в достатъчна степен процесуална активност за заплащане на определеното от съда възнаграждение. Моли се да бъде постановено определение, с което да се измени решението по адм. дело № 8790/2023г. в тази му част. Ответната страна – ТД Митница гр. София, не изразява становище по молбата. Искането е процесуално допустимо, подадено в срока по чл. 248 ГПК. Разгледано по същество е неоснователно. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, приложима субсидиарно и в административния процес, предвижда възможност в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Отговорността за деловодните разноски произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, респек. чл. 78, ал. 2 ГПК се носи от страната, чието правно твърдение е отречено със съдебния акт. Тя има санкционен характер срещу субектът, предизвикал спора и може да бъде осъществена само по висящия процес. За да бъде реализирана е необходимо своевременно да е отправено искане пред компетентната съдебна инстанция. По принцип разноски се дължат, ако са претендирани своевременно, какъвто е настоящият случай. В конкретния случай се касае за производство по реда на АПК, касаещо прилагане на норми от ЗМ във връзка с издаден акт срещу „Трейдон БГ“ ООД с който са установени държавни вземания за мито в размер на 150 239.33лв. и ДДС в размер на 30 047.86лв. т.е. производството по административното дело е с определен материален интерес. Макар производството да е по реда на чл. 209 и сл. от АПК, то касае определяне на държавни вземания за мито и ДДС по реда на ДОПК и с оглед на това не е относима нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, след изменението и в ДВ бр. 15/2021г., възлагаща разноски в полза на ответната страна, вкл. и ако тя е административен орган, дори и да е представлявана от юрисконсулт, определено по реда на Закона за правната помощ, а е приложима нормата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК – присъжда се юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат. Минималните размери на адвокатските възнаграждения са посочени в Наредба № 1/09.07.2004г., издадена на основание чл. 36, ал. 3 от ЗА. Определеното от съда юрисконсултско възнаграждение е в минимален размер по Наредбата, в съответната и редакция към постановяване на решенията на първоинстанционния съд и на касационната инстанция и е съобразено със сложността на спора от фактическа и правна страна. Процесуалния представител на касатора, според настоящата инстанция е извършил процесуални действия в обем съизмерим с определеното възнаграждение – подадена е касационна жалба с пространно развити доводи срещу оспореното решение, юрисконсулта се е явил в с.з. пред ВАС да защити подадената касационна жалба и е представил впоследствие писмени бележки по съществото на спора. Следва да се посочи, че дружеството-ответник е представило списък с разноските за претендирани 11 861лв., за пред касационната инстанция, която сума е съизмерима с минималните възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004г., с оглед установения материален интерес. Би се получило така, че ако ответната страна би спечелила спора, на нея ще се присъдят разноски по Наредба № 1, а ако спора се спечели от издателя на акта, за него разноски ще се присъдят по Наредбата за правната помощ т.е. при извършване на еднакви по обем процесуални действия от процесуалните представители на страните по делото, разноските за дружеството за адвокатско възнаграждение ще са по-високи от тези на органа за юрисконсултско възнаграждение, което е в противоречие с принципа за равенство между страните и в противоречие с решение на СЕС по дело № С-438/22, където на основно се сочи, че определянето на възнаграждение не следва да противоречи на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар т.е. следва да се определи такова възнаграждение на страните което да не води до неравенство между тях, поради което в конкретния случай юрисконсултското възнаграждение е било определено със съдебното решение по реда на Наредба № 1/09.07.2004г., в минималния предвиден размер. Поради това настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, предвид което искането следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,