Определение № 10345 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7131/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по искане с молба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, чрез юрк. М. Василева като процесуален представител, за допълване на постановеното по делото определение № 9123/23.07.2024 г. в частта за разноските. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева, определено на осн. чл.161, ал.1 ДОПК вр. с чл. 11 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът – А. С. Ч., е представил отговор със становище за недопустимост на искането поради липса на списък на разноските, представен от молителя. Излагат се доводи и за неоснователност на искането поради недоказаност на плащането на разноските. За да се произнесе по искането, с което е сезиран, Върховният административен съд, настоящият състав на първо отделение, взе предвид следното: Искането е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е частично основателно, по следните съображения: С определение № 9123 от 23.07.2024 г. по настоящото дело, образувано по частна жалба на А. С. Ч., Върховният административен съд, състав на първо отделение, е оставил в сила определение № 7596/05.06.2024 г. по адм. дело № 5577/2024 г. по описа на Административен съд - София град, с което е оставено без разглеждане искането на А. С. Ч. да се задължи НАП чрез Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ и Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика, да отговори на въпроси, относими към тълкуването и прилагането на данъчното и търговско законодателство, формулирани в изпратено до органа писмо-питане. В касационното производство, юрк. М. Василева като процесуален представител на ответника по делото - директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, е представила писмен отговор с мотивирано становище за неоснователност на предявената частна жалба, като е направила искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. С постановеното по делото определение, касационната инстанция не се е произнесла по искането за разноски. При така изложените факти, настоящият съдебен състав счита, че искането, с което е сезиран е за допълване на определението в частта за разноските, тъй като съдът е пропуснал да се произнесе изобщо по претенцията на страната за разноски. Предвид горното уточнение и в съответствие с т.8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. От изложеното следва неоснователност на наведените в отговора на Ч., доводи за недопустимост на искането. От друга страна, с оглед изхода на спора по делото, претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 236 от АПК е основателна, но размерът на същото следва да се определи съгласно правилото на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В конкретния случай в производството пред настоящата инстанция административният орган е представляван от юрисконсулт, който е подал писмен отговор на частната жалба, а за изготвяне на писмен отговор по жалба възнаграждението е по чл. 25а, ал. 3 от НЗПП в размер от 50 лв. до 150 лв. При съобразяване с вида и количеството на извършената дейност, размерът на юрисконсултското възнаграждение съдът определя на 50 лв. Неоснователна е претенцията на искателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен на основание чл.161, ал.1 ДОПК вр. с чл. 11 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая са неприложими правилата на ДОПК, тъй като предмет на оспорване е съдебен акт, постановен в производство за защита срещу неоснователни бездействия на администрацията по чл.256 АПК. Неоснователно е възражението и на Ч. за липса на доказателства за извършено плащане на претендираните разноски. Същите са за юрисконсултско възнаграждение, за което не се прилагат изискванията на цитираната от страната точка 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, за представяне на разписка или банков документ, удостоверяващи заплащане на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения, Върховният административен съд, първо отделение,