Определение № 22 от 30.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60037/2016 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, чрез процесуален представител юрисконсулт Г., със съдебен адрес: Териториална дирекция „Държавен резерв“ – [населено място], срещу решение от 10.02.2016г. по в.гр.д.№2447/2015г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение от 28.07.2015г. по гр.д.№1236/2015г. на Районен съд-Пловдив, с което е уважен предявения от [фирма] срещу Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ иск за заплащане на сумата в размер на 41850лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на закрита складова площ от 900 кв.м. / представляваща 20 % от 4500 кв.м. – общата закрита складова площ/, в която са разположени държавни резерви – хранителни запаси в наетата от ищеца площадка в [населено място], за периода от месец февруари 2010г. до месец ноември 2010г. вкл., ведно със законната лихва. Касационното обжалване е допуснато с определение № 867 от 16.12.2016г. Постъпила е молба от [фирма], чрез процесуален представител адв.С., с която моли производството по делото да бъде прекратено по съображения, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК – търговски спор с цена на обективно кумулативно съединени искове /10 самостоятелни иска по 4185лв. всеки/ под 20 000лв. на всеки от тях. Молбата е неоснователна. Съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000лв. не подлежат на касационно обжалване. Предявеният иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имот с правно основание чл. 59 ЗЗД е оценяем по смисъла на чл. 68 ГПК. Цената на иска се определя на основание чл.69, ал.1, т.1 ГПК от търсената сума, която в случая се претендира като обезщетение за неоснователно обогатяване - обезщетение за ползване без основание на закрита складова площ от 900 кв.м. / представляваща 20 % от 4500 кв.м. – общата закрита складова площ/, в която са разположени държавни резерви – хранителни запаси в наетата от ищеца площадка в [населено място], за посочения период. Макар, че обезщетението за периода се претендира съобразно средните наемни цени за сходни обекти, искът за обезщетение, предмет на спора, разрешен с допуснатото до касационно обжалване въззивно решение, е един – за обезщетение по чл.59 ЗЗД за лишаване от ползването на имота за периода от месец февруари 2010г. до месец ноември 2010г. вкл.. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.