Определение № 691 от 02.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 13/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Районна здравноосигурителна каса [населено място] против въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 428 от 11.10.2010 год. по гр. дело № 584/2010 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение, въззивния съд отменил като незаконосъобразна заповед № ЗП-15-01 от 08.01.2010 год. на и. д. директор на Районна здравноосигурителна каса [населено място], с която трудовото правоотношение на Н. Ц. И. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, пред. 1 КТ, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност началник отдел „Административно-стопански дейности” и работодателят е осъден да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 594,90 лв. за периода 08.01.2010 г. - 31.01.2010 г. и на основание чл. 225, ал. 2 КТ да и заплати сумата 1059,84 лв. обезщетение за времето, през което е работила на по -ниско платена работа за периода 01.02. - 01.05. 2010 год. В изложение за допускане на касационно обжалвано жалбоподателят поставя материалноправния въпрос - с какъв акт на работодателя може да бъде въведено ново изискване за заемане на определена длъжност, предвид фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Поддържа, че въпросът е разрешен в противоречие с представена съдебна практика - решения на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответницата Н. Ц. И. не е представила писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос е обуславящ изхода на делото и се явява разрешен с обжалваното решение в противоречие с представената съдебна практика, според която работодателят има право с длъжностните характеристики да променя изискванията за образувание и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, като преценката какви изисквания да въведе за длъжностите, заемани от работниците или служителите е за целесъобразност, тя не подлежи на съдебен контрол и съдът не може да изследва въпроса, дали е имало обективна необходимост или не от такава промяна - решение по гр. дело 1212/2004 г. на ВКС; по гр. дело № 1716/2000 г. на ВКС и решение № 1274/09.01.2007 г. на ВКС. С обжалваното решение е прието, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение 08.01.2010 год., ищцата е отговаряла на изискването за образование - „магистър” за заеманата длъжност „началник отдел”, въведено с Единния класификатор на длъжностите в НЗОК, отговаряла е и на изискването за образование по действащото щатно разписание - магистър висше хуманитарно. С новата длъжностна характеристика работодателят е въвел изискване - висше магистър инжинерно, без това да е синхронизирано с действащото щатно разписание, което според съда е обусловило незаконосъобразността на уволнението на посоченото правно основание и извода за неговата отмяна с произтичащите от това последици, уважаване на акцесорните искове. Предвид изложеното по поставения правен въпрос ще следва да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.