Определение № 8041 от 27.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4545/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба П. Т. З. от гр. Димитровград, чрез процесуален представител адв. Бойчев, срещу определение № 3324/28.03.2024 г. по адм. дело № 3077/2024 г. на Административен съд - София – град/АССГ/, с което е отхвърлено като неоснователно искането на З. да бъдат задължени Върховен административен съд и Народно събрание на Република България да премахнат безусловно личните му данни -три имена, ЕГН и адрес публикувани в хартиено и електронно издание на Държавен вестник бр. 45 от 15.05.2020г., във връзка с решение № 13062 от 03.10.2019г., постановено по адм. дело № 3586/ 2016 г. и решение № 5419 от 08.05.2020 г., постановено по адм. дело № 14384/2019 година и двете по описа на ВАС. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и вътрешно противоречиво, като изводът на съда, че търсената от жалбоподателят защита не е срещу фактически действия на административни органи, а срещу действия произтичащи от задължения по закон, поради което незаконен е решаващият извод на първоинстанционния съд, че защитата по чл. 250 АПК е недопустима. Ответниците по частната жалба, редовно уведомени, не вземат становище по частната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АССГ е приел, че е сезиран с искане по чл. 250, ал. 1 АПК за прекратяване на фактически действия и защитата по този ред се състои в незабавното и безусловно прекратяване на действията съгласно чл. 253, ал. 2 АПК. Безспорно е, установява се и от приложените по делото доказателства, че сочените решения, постановени по адм. дела 3586/2016 г. и 14384/ 2019 г. по описа на Върховния административен съд касаят оспорване на подзаконови нормативни актове и са обнародвани в ДВ, бр. 45 от 15.05.2020 година.Също така е установено, че съдебните актове са обнародвани в цялост, без заличаване на съдържащите се в тях лични данни. Несъмнено -обнародването произтича по силата на закон. В чл.194 АПК изрично е предвидено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му. Аналогична норма се съдържа и в чл.4,ал.1,т.11 от Закон за „Държавен вестник“. При тази фактическа установеност обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че търсената от П. З. защита по чл.250 АПК е неприложима. Действията по обнародване на съдебни актове, свързани с оспорване на подзаконови актове не са фактически- пряко произтичат от закона и с обнародване на съдебното решение в ДВ, последното влиза в сила и поражда правни последици. Решаващият извод на съда се споделя и от настоящата съдебна инстанция, защото съгласно разпоредбата на чл. 250 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или закон - тоест действията по обнародване на съдебно решение, основано на законова норма не попадат в приложното поле на чл. 250 АПК. Предвид изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение