Определение № 3368 от 20.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2435/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба Г. Тодорова с [ЕГН] с адрес: гр. Търговище, [улица], подадена чрез пълномощника й адв. Стоянова, срещу Определение №149/29.01.2024 г., постановено от Административен съд –Търговище по адм. д. №16 по описа за 2024 г., с което е отхвърлено искането й за спиране на допуснатото със закон предварително изпълнение на Акт за прекратяване на ангажимент и за установяване на публично държавно вземане (АПАУПДВ) с изх. №01-6500/4806#2/28.11.2023 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен Фонд (ДФ) "Земеделие". С доводи за неправилност на оспореното определение жалбоподателката претендира неговата отмяна и постановяването на друго, с което да се допусне спиране на предварителното изпълнение на АУПДВ. Ответникът по частната жалба – зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Станкова по съображения, изложени в писмено възражение. Иска да бъде оставено в сила определението на административния съд и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд в състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК против определение, подлежащо на обжалване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 166, ал. 3 вр. ал. 2 АПК, от страна, имаща правен интерес от оспорването, доколкото съдебният акт е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения. Съдебното производство пред Административен съд –Търговище е образувано по жалбата на Г. Тодорова против АПАУПДВ с изх. №01-6500/4806#2/28.11.2023 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Със същия е прекратен поетият от Тодорова ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 за кампания 2023 г. и е установено публично държавно вземане в размер на 7 040.57 лв. С обжалваното определение на административния съд е отхвърлено искането й за спиране на допуснатото с чл. 27, ал. 8 ЗПЗП предварително изпълнение на АУПДВ. Съдът е обсъдил наведените в искането доводи и представеното писмено доказателство, а именно справка за актуалното състояние на действащите трудови договори към 16.01.2024 г., извлечена от портала за електронни услуги на НАП. Констатирал е, че според справката Г. Тодорова в качеството си на работодател е сключила на 06.12.2022 г. трудови договори с двама работници за длъжността „работник в овощна градина“ с размер на основната заплата 355 лв. Приел е, че размерът на вземането по АУПДВ – 7 040.57 лв., равняващо се приблизително на заплатите на двамата работници за 10 месеца, не обосновава извод за това, че от предварителното му изпълнение ще настъпят или биха могли да настъпят за оспорващата значителни или трудно поправими имуществени вреди. Тези вреди според съда не са прекомерни като интензитет спрямо защитимия интерес чрез допускането на предварителното изпълнение. Така постановеното определение е правилно. Законът, предвидил предварително изпълнение, цели да защити съответни важни държавни или обществени интереси или да предотврати други последици в смисъла на обхвата и приложното поле на изброените в общата норма на чл. 60 от АПК критерии, но ако от това предварително изпълнение за всеки конкретен случай могат да настъпят сериозни вреди, в общия смисъл на чл. 120 от Конституцията на РБ, съдът може да спре предварително изпълнение (виж мотивите на Тълкувателно решение №5/08.09.2009 г. на ОСС на ВАС по тълкувателно дело №1/2009). Изводът е, че допуснатото със закон предварително изпълнение е обусловено от законовата презумпция за подлежащ на приоритетна защита значим обществен интерес. За да бъде спряно от съда предварителното изпълнение, е необходимо оспорващият да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда според изискването на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Имуществените вреди, които според жалбоподателката биха й били причинени, не са нито значителни с оглед размера на публичното вземане, нито трудно поправими. Изводът е, че като интензитет допуснатото предварително изпълнение не застрашава със същата или в по-висока степен правните интереси на засегнатото лице в сравнение с охранявания обществен интерес, както е приел административният съд, и принципът на съразмерност, изискващ административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която той се издава, не е нарушен. Като е приел, че не се налага спиране на допуснатото със закон предварително изпълнение на акта, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. С настоящия съдебен акт не се разрешава по същество правният спор между страните, поради което разноски на ответника не се присъждат. Мотивиран така Върховен административен съд в състав на първо отделение