Определение № 555 от 11.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 476/2010 г.

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.2, пр.1, вр.чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. С определение от 13.10.2010г. по гр.д.№2632/09г. на Варненския окръжен съд е оставена без уважение молбата Р. К. А. за освобождаване от държавна такса по подадена от нея частна касационна жалба, както и за предоставяне на правна помощ. Със същото определение е върната частната касационна жалба на А. срещу разпореждане №5842/07.06.2010г. по гр.д.№2632/09г. на Варненския окръжен съд, с което е върната жалбата и срещу определение №1058/30.03.2010г. по същото дело, в частта му, с която не са допуснати доказателства по делото. Въззивният съд е приел, че А. е освободена от заплащане на държавни такси по делото още в районния съд, поради което не дължи такса по подадената частна жалба и няма интерес да иска повторно освобождаване от заплащането и. Тъй като сама се е отказала от допуснатата и правна помощ, няма основание да иска повторно такава помощ. И тъй като не е отстранила указаните и нередовности в подадената от нея частната касационна жалба, тя следва да бъде върната. Частна касационна жалба срещу определението от 13.10.2010г. е подадена от Росица А.. Ответниците в производството К. С. В. и П. Н. В. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е неоснователна. Въззивният съд правилно е отказал повторно освобождаване на Р. А. от заплащане на държавна такса по частната жалба, тъй като тя вече е била освободена от внасяне на държавни такси и разноски по делото с определение №15668/12.11.07г. по гр.д.№6398/08г. на Варненския районен съд. Със същото определение районният съд е предоставил на А. Правна помощ, а впоследствие е назначил и адвокат, който е осъществявал процесуално представителство пред районния съд и е изготвил въззивна жалба. С молба до въззивния съд от 20.11.2009г. А. изрично се е отказала от назначения адвокат и е продължила сама да извършва правни действия по делото. Предвид обстоятелството, че частната касационна жалба на А. срещу определението на въззивния съд, с което не се допускат доказателства по делото, е очевидно неоснователна – чл.24, т.2 от Закона за правната помощ, както и това, че междувременно е постановено и въззивно решение по съществото на правния спор, правилен по същество е и отказът за предоставяне на правна помощ за отстраняване недостатъците на частната касационна жалба. Въззивното определение е правилно и в частта, с която е върната частната касационна жалба на А. срещу разпореждане №5842/07.06.2010г. по гр.д.№2632/09г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателката не е отстранила в срок указаните и нередовности на жалбата, затова тя е върната на основание чл.275, ал.2, вр.чл.262, ал.2, т.2 от ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,