Определение № 106 от 24.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 606/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.ІІ-ро от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. А. Д. срещу определение №381 от 07.12.2016г., постановено по гр.д. № 1477/2016г. по описа на Върховен касационен съд, ІV г.о. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от С. Д. молба за допълване на постановеното по същото дело по реда на чл.288 ГПК определение №619 от 13.07.2016г, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 24.06.2015г. по гр.д.№19045/2014г. на Софийски градски съд. Частният жалбоподател прави оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради което иска същото да бъде отменено, а определението по чл.288 ГПК да бъде допълнено в посочения от него смисъл. Ответникът по частната жалба-Н.А.П. не е взел становище по същата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2, изр. ІІ-ро във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения: За да прекрати производството по делото, предходният тричленен състав на ВКС е приел, че определението, чието допълване се иска, е постановено в производство по чл.288 ГПК и като неподлежащо на обжалване е влязло в сила на датата, на която е било обявено-13.07.2016г. Едномесечният срок по чл.250, ал.1 ГПК е започнал да тече от тази дата и е изтекъл на 15.08.2016г.-първият работен ден след почивния ден 13.08.2016г. /събота/. Молбата за допълване на решението е подадена на 17.11.2016г. и е извън законоопределения срок, поради което се явява процесуално недопустима. Обжалваното определение е правилно. Определението по чл. 288 ГПК е съдебен акт, който не подлежи на обжалване, поради което и искането за допълване или изменението му следва да се направи в предвидения едномесечен преклузивен срок. Спазването на срока е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост и с неговото изтичане се погасява правото на страната да подаде молба по чл.250, ал.1 ГПК, а процесуално недопустимата молба не може да бъде разгледана по същество. В случая, молбата с правно основание чл. 250, ал. 1 ГПК е подадена след изтичането на преклузивния едномесечен срок, поради което правилно молбата е оставена без разглеждане. По изложените съображения определението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение