Определение № 128 от 07.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2747/2017 г.

Производството е по чл. 282, ал.2, ал.6 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] с вх. № 66667 /06.07.2017 г. за спиране на изпълнението на въззивно решение № 36 от 05.05.2017 г. по гр.д. № 79 /2017 г. на Бургаски апелативен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение по установителен иск за собственост и банката е осъдена да заплати на Д. И. Г. сумата 3 600 лева разноски за защита от адвокат във въззивната инстанция. Молителят представя доказателства, че е подал касационна жалба в срок и че е превел по сметка на ВКС за обезпечения и гаранции сумата 3 600 лева като обезпечение по чл.282,ал.2 ГПК, за която е осъден и за която твърди, че се ползва с предварителна изпълняемост Молителят не твърди въззивният съд да е издал изпълнителен лист за присъдените разноски 3 600 лева. Настоящият състав на съда намира, че не са налице предпоставките за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение, тъй като въззивното решение не е осъдително (не е постановено по осъдителен, а по установителен иск) и тъй като с ТР № 6 /23.10.2015 г. по т.д. № 6 /2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че вземането за присъдените с невлязло в сила въззивно решение разноски не подлежи на изпълнение; произнасянето на съда по възстановяване на направени от страните разноски е подчинено на специални правила и в тази част решението има характер на определение – арг. от чл.248,ал.3 ГПК, поради което подлежи на изпълнение едва след влизането му в сила. Поради това молбата е неоснователна. Воден от изложеното съдът