Определение № 1709 от 20.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1917/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по повод на касационна жалба от „Винал“АД против решение № 403/20.06.2023 г. по в.т.д. № 976/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 799/30.06.2022 г. по т.д.№2084/2021 г. на СГС в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Сдружение „Национална лозаро-винарска камара“ на основание чл.21, ал.3 ЗЮЛНЦ сумата 62 000 лева, представляваща имуществена вноска на ответника за 2017 г. за участие в действията по програма „Промоция на вина със ЗНП/ЗГУ в трети страни /САЩ и Китай/ с общ бюджет 3 578 397 евро по Договор №18 от 09.02.2016г. с ДФ „Земеделие“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2021 г. до окончателното заплащане, както и в частта на разноските. В касационната жалба се поддържа становище, че въззивното решение е недопустимо, евентуално е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията Сдружение „Национална лозаро-винарска камара“ в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е претендирал на основание чл.21, ал.3 ЗЮЛНЦ сумата 62 000 лв., представляваща имуществена вноска на ответника за 2017 г. за участие в действията по програма „Промоция на вина със ЗНП/ЗГУ в трети страни /САЩ и Китай/“, при твърдения за определенето на вноската с решение на Управителния съвет, която касаторът е бил длъжен да плати като член на сдружението, поради участието му в промоционални програми, частично финансирани от Държавен фонд „Земеделие“. По довода за недопустимост на първоинстанционното решение САС е счел, че членственото правоотношение, каквото страните не спорят да съществува помежду им, включва като част от съдържанието си и задължение за заплащане на членски внос и/или имуществени вноски, определени по предвидения в Устава ред, което задължение, веднъж възникнало, не отпада с прекратяване на членството, още повече, че по аргумент от чл.13а, ал.2 от Устава отпадането поради невнасяне на вноски не настъпва автоматично, а въз основа на решение на УС. Следователно всеки член на ищцовото сдружение дължи членски внос и имуществени вноски, задължението за които е възникнало до момента на прекратяване на членственото му правоотношение, като на общо основание вземането за членски внос може да бъде предмет на осъдителен иск, какъвто е и настоящият случай. Съобразил е, че приложеният по делото Устав на Сдружението е бил действащ към 2016 г.-2017 г., а релевантните за спора разпоредби съществуват и в актуалния към момента устав, предвид служебно извършената справка в ТРРЮЛНЦ по партидата му. Изложил е съображения, че касаторът изрично в подадените заявления за участие в промоционалните програми съответно от 27.05.2016 г. и 18.05.2016 г. е поел задължението за заплащане в полза на Сдружението на допълнителни имуществени вноски, гласувани от УС, които средства да бъдат използвани от НЛВК за осигуряването на финансовото участие на сдружението в промоционалната програма. САС е посочил, че компетентността на Управителния съвет произтича от чл.35, т.35 на Устава на сдружението, а УС има правомощието да определени начина, включително и това тези вноски да се дължат от членовете, заявили участие в промоционалната програма. Не е споделил оплакванията на дружеството за недопустимост на иска предвид факта, че в релевантния период в чл.45, ал.1 от Устава на сдружението не са били предвидени допълнителните имуществени вноски изрично като част от имуществото и финансовите средства на сдружението. Посочил е, че възможността да бъдат определяни като част от имуществото на сдружението е била уредена както в ЗЮЛНЦ, така и в други разпоредби на устава на сдружението, включително и като изрично правомощие на Управителния съвет да взема решение относно размера, начина и срока на внасянето им, което включва от кого се дължи, в какъв размер и какъв е срокът на внасянето. Въззивният съд е констатирал, че законът и Уставът не предвиждат допълнителните имуществени вноски да се дължат от всички членове на сдружението. Определянето на вида, размера и начина на внасянето им е било правомощие на УС, който е решил, че същите се дължат от членовете на сдружението, подали заявление за участие в действията по съответната промоционална програма. САС е счел, че основният спор между страните е бил съсредоточен върху валидността на решенията на Управителния съвет за определяне на имуществени вноски, като доводите на касатора, поддържани и във въззивната жалба са били за липса на компетентност на този орган да определя задължения за имуществени вноски и за неяснота на решението до степен на пълна липса на воля. Въззивният съд е разгледал чл.21, ал.3 от ЗЮЛНЦ, предвиждащ, че „Всеки член е длъжен да прави имуществени вноски, когато това е предвидено в устава“. Така също е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.10 ЗЮЛНЦ, Общото събрание на сдружението взема решение относно дължимостта и размера на членския внос или имуществените вноски. Това правомощие обаче не е изключително, тъй като по аргумент за противното от чл.25, ал.2 ЗЮЛНЦ /уреждащ изрично хипотезите на забрана за делегация на правомощия/, то може да се делегира на друг орган, както е било в настоящият случай. Приел е, че Уставът на сдружение „Национална лозаро-винарска камара“ предвижда решенията за определяне и начина на внасяне на имуществени вноски да се вземат от Управителния съвет /чл.16, ал.1, т.1, чл.35, т.35 и чл.45, ал.3 от Устава/. Поради което САС е заключил, че взетите на 12.05.2016 г. решения от УС на сдружението за определяне на допълнителни имуществени вноски са валидни, тъй като са взети в рамките на произтичащата от Устава и закона компетентност на този орган. Въз основа на събраните доказателства САС е приел за установено, че УС на Сдружение „Национална лозаро-винарска камара“ е взел на свое заседание, проведено на 12.05.2016 г., две решения по т.2.4 и 2.12, с които задължава членовете на сдружението, които подадат заявление за участие в действията по изпълнение на промоционалните програми да внесат в полза на ищцовото сдружение допълнителни имуществени вноски, които да се използват за осигуряване на финансовото участие на сдружението в програмата, които вноски се равняват на 20 % от стойността на съответната програма и се разпределят поравно между членовете, подали заявление за участие. Решението по т.2.4 касае промоционалната програма за САЩ и Китай и по него е било предвидено имуществените вноски да се внасят на три пъти, съответно в срок до 31.05.2016 г. сума в общ размер на 249 095 евро, в срок до 01.03.2017 г. сума в общ размер на 23 3291 евро и в срок до 01.03.2018г. сума в общ размер на 233 293 евро, които суми се разпределят поравно между подалите заявление за участие в програмата членове на Сдружението. Одобрените от финансиращия орган суми по процесните промоционални програми и стойността на същите са били установени по делото с представените Договор за финансово подпомагане № 18/09.02.2016г. и Договор за финансово подпомагане № 003/03.05.2016г., сключването на които от страна на ищцовото сдружение е прието от САС за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство. Решаващият състав е счел, че са представени писмени доказателства за всички подадени заявления от членовете на сдружението за участие в промоционалната програма за САЩ и Китай - общо 7 участника. Именно въз основа на заявилите участие членове и решенията на Управителния съвет е бил формиран и размерът на имуществените вноски за всеки член на сдружението, заявил участие в промоционалните програми. Относно събраните доказателства за лицата, заявили участие, както и за начина на формиране на размера на имуществените вноски САС е споделил изводите и констатациите на СГС. Счел е, че решенията съдържат достатъчно относими към определяне на размера на имуществените вноски факти, които правят същите определяеми по размер и ги ограничават до максимален размер от 20 % от съответния бюджет на всяка от двете програми, като за всеки от членовете е ясно, че подавайки заявление за участие в някоя от програмите се задължава и приема да внесе не по-малко от тези 20 % при непредвидимост на броя на останалите членове. В този смисъл е заключил, че решенията на УС са достатъчно ясни относно размера и разпределението на посочения общ размер на имуществени вноски, като съдържанието им е било известно на членовете на сдружението, включително на касатора, който е подал заявления съответно на 27.05.2016 г. и 18.05.2016 г. В подадените от него заявления се е съдържало и изявление за поемане на задължение за заплащане на имуществени вноски, които да покриват 20 % от бюджета на програмата. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Допустим ли е осъдителен иск с правно осн. чл.21, ал.3 ЗЮЛНЦ, предявен от сдружение срещу отделен негов член за осъждането му да заплати допълнителна имуществена вноска?; 2/ При противоречие на обстоятелствена част и петитум на исковата молба налице ли е нередовност на същата?; 3/ При дадена от съда правна квалификация на иска, която не съответства на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, налице ли е недопустимост на постановеното решение?; 4/Може ли допълнителна парична вноска да бъде дължима само от определени членове на сдружението?; 5/ Какъв е характерът на допълнителните имуществени вноски и представляват ли те имущество на сдружението или следва да се разглеждат по аналогия на допълнителните вноски, уредени в ТЗ при ООД или в ЗК при кооперациите?; 6/ Наличието на предвидено в устава на сдружението правомощие на Управителния съвет за определяне на „размера, начина и срока за внасяне на членския внос и/или имуществени вноски“ покрива ли изискването на чл.21, ал.3 ЗЮЛНЦ, че всеки член е длъжен да направи имуществени вноски, когато това е предвидено в устава?; 7/ Допускат ли императивните разпоредби, целите и принципите на ЗЮЛНЦ приемане на решение от УС на сдружението, с което се вменяват задълженията за извършване на допълнителни парични вноски на отделни негови членове, за осъществяване на поставени цели на сдружението и изпълнение на сключени от сдружението договори?; 8/ При определяне на необходимата глобална сума за допълнителни парични вноски от отделните членове на сдружението, чийто брой не е посочен в приетото решение, необходимо ли е последващо решение на управителния орган, в което да бъдат посочени членовете, които дължат допълнителни имуществени вноски и конкретният им размер? Въвежда допълнително основание за достъп до касация по всички въпроси – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Първите три въпроса са поставени с оглед доводи за наличие на основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, което настоящата инстанция не установява да е осъществено. При въведените с исковата молба фактически твърдения не е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум. Съобразно константната съдебна практика на ВКС даването на погрешна правна квалификация на предявения иск, но произнасянето в рамките на твърдените от ищеца факти и съобразно формулирания от него петитум не води до недопустимост на въззивното решение, а до неправилност на същото. В случая допустимостта на осъдителния иск се извежда от обстоятелствата, на които страната се позовава в исковата молба, а именно: като член на сдружението касаторът е подал заявление за участие в действията по изпълнение на промоционалните програми и е участвал в събития, включени в тази програми, което участие се осигурява финансово от сдружението. По решение на УС извън полученото от сдружението финансиране от публични средства остатъкът от 20 % от стойността на съответната програма се разпределя поравно между членовете на сдружението, подали заявление за участие. Възстановяването на този дял /разходи/ също по решение на УС се извършва от заявилите участие членове под формата на парични вноски. Доводите на касатора относно наличието или не на правомощия на УС на сдружението за приемане на цитираните решения и съществуването на притезателно право по тях, което да бъде реализирано принудително касаят основателността на претенцията, а не нейната допустимост. Въпроси от № 4 до 7 вкл. засягат оплакванията на касатора срещу законосъобразността на решението на УС. Същите макар и да са били разгледани от САС не се явяват релевантни за спора, тъй като съгласно установената съдебна практика по отношение на допълнителните парични вноски в ООД – Решение № 172/22.01.2015 г. по т.д. № 3721/2013 г. на ВКС, I т.о., източникът на задължението за допълнителна парична вноска е решение на общото събрание на съдружниците, което подлежи на отмяна по реда на чл.74 ТЗ по иск на съдружник. По отношение на решенията на общото събрание не се прилагат основанията за нищожност поради противоречие със закона по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Недопустимо е съдът служебно да извършва проверка за законосъобразност на решението на общото събрание по чл.134, ал.1 ТЗ при спор относно възникнало задължение за допълнителна парична вноска. Отнесено към юридическото лице с нестопанска цел горното разрешение води до извод, че съгласно чл.25, ал.2 ЗЮЛНЦ и устава на сдружението /касационната инстанция няма правомощие във фазата по чл.288 ГПК да установява различна фактическа обстановка от приетата от въззивния съд/ претендираното вземане възниква въз основа на решение на УС на сдружението. По отношение решенията на УС на сдружението с нестопанска цел проверката на тяхната законосъобразност е по реда на чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ пред ОС на сдружението и вече постановеното от ОС решение при тази проверка подлежи на съдебен контрол на осн. чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ в срока и по реда предвиден в чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ. Поради което и се налага извод, че въпроси от № 4 до № 7 вкл. не отговарят на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Въпрос № 8 не притежава характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Проблем на тълкуване на изявената воля е въпросът какво е съдържанието на взетото решение от УС и нужда е ли се то от допълване съобразно конкретиката на казуса. Следователно поставеният въпрос налага обсъждане на доказателства, което не е възможно във фазата по чл.288 ГПК. Не е налице и хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът обосновава същата с възражения относно съдържанието на устава към релевантния момент, начина на формиране на размера на претендираната вноска и пр., които предполагат преценка на доказателства по делото, и не могат да се установяват само от външна страна на въззивното решение. Твърдените пороци не са „очевидни“, тъй като не могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Предвид изложеното настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ответника по касацията се държат сторените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 2 823,60 лв., на осн.чл.78, ал.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд