Определение № 202 от 15.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1709/2009 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Е. Я. като процесуален представител на Р. “М.” със седалище и адрес на управление в гр. С., против решение № 2160 от 27.04.2009 г. по гр.д. № 2549/08 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 13.06.2008 г. по гр.д. № 3063/08 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя главен иск за установяване правото му на собственост на основание чл.2, ал. 3 / отм./ от ЗОбС върху едноетажна постройка – магазин. По повод подадената касационна жалба настоящият състав констатира, че жалбоподателят в настоящото производство е предявил против С. община два обективно съединени установителни иска за собственост на един и същи недвижим имот – първият, заявен като главен, за признаване на правото му на собственост на основание чл. 2, ал.3 / отм./ от ЗОбС и втори, заявен като евентуален - на основание придобивна давност. С решението си от 13.06.2008 г. по гр.д. № 3063/08 г. Софийският районен съд е отхвърлил както главния, така и евентуалния иск. С решение № 2160 от 27.04.2009 г. по гр.д. № 2549/08 г. на Софийски градски е отменено решението на Софийски районен съд и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на С. община, че Р. “М.” е собственик по давност на процесния недвижим имот. В диспозитива на въззивното решение липсва произнасяне по главния иск за установяване на правото на собственост на ищеца, придобито на основание чл. 2, ал.3 /отм./ от ЗОбС, съответствуващо на формираната в мотивите воля на съда по този иск. С оглед на изложеното производството по делото следва да бъде прекратено и същото изпратено на Софийски градски съд за преценка дали при постановяване на въззивното решение е допусната очевидна фактическа грешка, съответно за поправянето й по предвидения за това ред, след което същото да бъде върнато на ВКС за произнасяне по касационната жалба от Р. ” М.” гр. София. Водим от гореизложеното съдът