Определение № 637 от 16.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 384/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на “К”А., гр. Б. срещу определение № 1980/08.02.2010г. по ч.гр.д. № 12026/2009г., с което Софийският градски съд е оставил без разглеждане частна жалба вх. № 1040559/22.10.2009г. като просрочена. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като в съобщението за определението, срещу което е подадена частната жалба, погрешно е посочена дата на връчване - 01.10.2009г. Моли, определението да се отмени. Ответникът “С” Е., гр. С. оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че съобщението за определение от 24.09.2009г. по гр.д. № 28941/09г. на СРС, което е обжалвано с частната жалба, е връчено на частния жалбоподател на 01.10.2009г., срокът за обжалване е изтекъл на 08.10.2009г., поради което депозираната на 22.10.2009г. частна жалба е просрочена. Определението е правилно. Въззивният съд точно е констатирал данните по делото относно връчване на съобщението и подаване на частната жалба. Твърденията на частния жалбоподател за дата на връчване на призовката – 15.10.2009г. не са доказани. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд