Решение № 9072 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 815/2012 г.

Решение № 9072 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 815/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на адв. Р. Русева, в качеството й на пълномощник на Генчо Колев Стоянов от гр. Ямбол, срещу решение № 365 от 29.11.2011 г., постановено по адм. дело № 380/2011 г. от Административен съд Ямбол. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ответната страна - Община Ямбол, представлявана от кмета, не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, предявеният на основание чл. 203 от АПК вр. чл. 1 от ЗОДОВ, иск на Генчо Колев Стоянов срещу община Ямбол, с който е претендирал да му бъдат заплатени 13 128 лева като обезщетение за понесени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, настъпили вследствие изпълнението на отменена като незаконосъобразна заповед № РД-02/0298 от 31.05.2010 г. на кмета на общината за премахване на строеж - бл. 20, ж. к. "Райна княгиня, гр. Ямбол, в който се е намирал собствения му апартамент. За да постанови този резултат съдът е приел, че в конкретния случай жилищният блок е съборен не в изпълнение на заповед № РД-02/0298 от 31.05.2010 г. на кмета на общината, а в изпълнение на друга заповед - № РД 02/0458 от 17.09.2010 г., издадена на друго правно основание от същия административен орган, която обаче не е отменена по надлежния ред.

Недоволен от решението касаторът го оспорва като твърди, че заповед № РД 02/0458 от 17.09.2010 г. е издадена в изпълнение на заповед № РД-02/0298 от 31.05.2010 г., тъй като процедурата по премахване на "незаконен строеж" представлява сложен фактически състав, който само започва със заповед за премахване, след която следват други административни актове, извършват се други действия (като сключване на договор с определен изпълнител за премахване на строежа, плащания и др. под), но всички те са в изпълнение на първоначално издадения административен акт, с който е разпоредено премахването. Твърди още, че заповедите, издадени по специалния Закон за защита при бедствия, не подлежат на административен контрол.

Възраженията са неоснователни. Обжалваното решение е правилно и ще следва да бъде оставено в сила при следните съображения.

Неоснователно е твърдението на касатора, че фактическата обстановка е неизяснена. Съдът е събрал всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Ищецът основава претенцията си на отменената със съдебен акт - Решение № 244 от 10.11.2010 г., постановено по адм. дело № 212/2010 г. от АС Ямбол - като незаконосъобразна, заповед № РД 02/0298 от 31.05.2010 г. на кмета на общината, в изпълнение на която твърди, че е претърпял имуществени вреди в размер на 13 128 лв., представляващи пазарната оценка на собствения му апартамент № 98, намиращ се в съборената сграда на бл. 20, придобит по дарение, съгласно приложения по делото нот. акт № 108 от 30.05.2008 г. (л. 10).

При това положение се очертават следните спорни въпроси:

1. дали са претърпени вреди;

2. от кой административен акт са настъпили;

3. налице ли е причинна връзка, по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, между вредите и отменената като незаконосъобразна заповед № РД 02/0298 от 31.05.2010 г. на кмета на общината, издадена на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ (настоящият състав прилага служебно тази заповед) и съдържаща разпореждане в срок до 31.08.2010 г. да бъде премахнат блок 20 за сметка на собствениците (от общо 198 жилища 144 са собственост на община Ямбол), тъй като представлява строеж, непосредствено опасен за живота и здравето на гражданите.

1. Страните не спорят, че в случая са настъпили имуществени вреди за ищеца, тъй като искането за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № РД 02/0298 от 31.05.2010 г. е отхвърлено от съда като неоснователно, сградата е съборена и жилището му е унищожено.

2. Не може обаче да бъде споделено становището на защитата, че вредите на г-н Стоянов са настъпили от изпълнението на заповед № РД 02/0298 от 31.05.2010 г. Това е така, тъй като след нея са издадени: Заповед № РД 02/0454 от 15.09.2010 г., на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) за обявяване на бедствено положение на територията на бл. 20, поради констатирани действия по разрушаване на отделни елементи от сградата - изкъртване на големи циментови конструкции и решетки, рязане на кабели, огъване на железа, демонтиране на електрически инсталации и замяната им с въздушни необезопасени кабели, които действия засилват опасността от самосрутване на части или на цялата сграда и Заповед № РД 02/0458 от 17.09.2010 г., издадена на основание чл. 52, ал. 2, т. 3 от ЗЗБ за незабавно отстраняване на строежа - бл. 20 в. ж. к. "Райна Княгиня" с използване на механизиран способ с цел намаляване или предотвратяване на заплахата за живота и здравето на гражданите на града, произтичаща от бедствието.

Само привидно е налице връзка между заповед № РД 02/0298 от 31.05.2010 г. и заповеди № РД 02/0454 от 15.09.2010 г. и № РД 02/0458 от 17.09.2010 г.

Заповед № РД 02/0298 от 31.05.2010 г. е издадена на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, която дава правомощия на кмета на общината да издава заповеди за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Няма спор, че тази заповед подлежи на контрол за законосъобразност и е била отменена поради допуснати съществени нарушения в процедурата по издаването на административния акт.

Междувременно обаче са продължили действията по умишленото разрушаване на бл. 20. Настъпилите, след 31.05.2010 г., нови обстоятелства и събития, визирани в доклада от 15.09.2010 г., подкрепени със снимков и видеоматериал на мл. инспектор СПООР в община Ямбол, са послужили като фактическо основание на административния орган да издаде нови административни актове, на ново правно основание с цел незабавното отстраняване на застрашаващия здравето и живота на гражданите на гр. Ямбол строеж.

Заповеди № РД 02/0454 от 15.09.2010 г. и № РД 02/0458 от 17.09.2010 г. са издадени въз основа на чл. 49, ал. 1, предл. второ (Кметът на общината обявява със заповед бедствено положение за цялата или за част от територията на общината) и чл. 52, ал. 2, т. 3, предл. четвърто (При обявено бедствено положение като необходими мерки могат да бъдат предприети ... незабавно извършване на строежи, строителни работи, теренни преустройства или отстраняване на строежи за намаляване или предотвратяване на заплаха, произтичаща от бедствието) от Закона за защита при бедствия.

Следователно заповед № РД 02/0458 от 17.09.2010 г. не е в изпълнение на заповед № РД 02/0298 от 31.05.2010 г., а в изпълнение на заповед № РД 02/0454 от 15.09.2010 г., която не е била оспорвана и е влязла в сила.

Неоснователно е също твърдението, че административните актове издадени по ЗЗБ не подлежат на контрол. Съгласно чл. 87 от същия закон контролът по спазването на Закона се осъществява от министъра на вътрешните работи и от оправомощени от него длъжностни лица. Следователно за страната е била налице възможност да сезира посочения административен орган.

Като не са били оспорени и не са били отменени по съответния ред административните актове - заповед № РД 02/0454 от 15.09.2010 г. и заповед № РД 02/0458 от 17.09.2010 г. са породили правни последици.

3. При тази фактическа установеност изводите на решаващия съд за липсата на причинна връзка между настъпилата за ищеца имуществена вреда и отменената, като незаконосъобразна, заповед № РД 02/0298 от 31.05.2010 г. на кмета на общината, като елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, са правилни и се споделят напълно, поради което не е необходимо да се повтарят.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от увреждането, а в случая такава връзка не е доказана. Тежестта на доказване е изцяло на ищцовата страна.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,