Определение № 49 от 07.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 1318/2016 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба с вх. № 5309/30.01.2017 г. на Р. Г. Г. и С. Н. Г., с която се претендира изменение в частта за разноските, на определение № 934 от 12.12.2016 г. по т.дело № 1318/2016 г. на ВКС, І т.о. Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] е на становище, че молбата е просрочена, поради което е процесуално недопустима. Изложени са и доводи за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата е подадена извън срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, който предвижда възможност за валидно отправяне на искане за допълване или изменение на постановения съдебен акт, в частта му за разноските, в срока за обжалване, а ако е необжалваем, какъвто е разглежданият случай, в едномесечен срок от постановяването му. По настоящото дело искането по чл.248, ал.1 ГПК е подадено на 30.01.2017 г., а определението на ВКС, чието изменение се иска, е постановено на 12.12.2016 г. и като необжалваемо е влязло в сила на същата дата. Налага се извод, че молбата е подадена след изтичане на едномесечния срок, поради което е процесуално недопустима. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение