Определение № 1919 от 19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1486/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Общинска служба по земеделие – Източна, чрез адв. Ц. Петкова, против определение № 10023/16.11.2023 г., постановено по адм. дело № 8343/2023 г. по описа на Административен съд София – град в частта, с която е осъдена да заплати на К. Николов разноските по делото пред АССГ в размер на 660 лева. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорената част от определението, поради и което е поискана отмяната ѝ. Ответната страна - К. Николов, чрез адв. Х. Расташки, с писмено становище оспорва частната жалба и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството по делото на АССГ се е развило по жалба на К. Николов против мълчалив отказ на началника на Общинска служба по земеделие – Източна за издаване на удостоверение за наличие или липса на реституционни претенции за имот с идентификатор № 44063.6212.53 по КККР на гр. София, находящ се е [населено място], район Панчарево, в.з. Умни дол № 999. По делото е установено, че К. Николов подал искане с вх. № РПН-23-УГ01-102/16.06.2023 г. до Столична община, район Панчарево, за заверка на молба-декларация във връзка с охранително производство по реда на чл. 587, ал.2 ГПК за придобиване на горепосочения имот. По този повод, Столична община, район Панчарево, изискал с писмо изх. № РПН-23-УГ01-102/20.06.2023 г. от Общинска служба по земеделие – Източна представянето на Удостоверение за реституционни претенции за имота. Същото сторил и К. Николов - със заявление № ПО-15-8128/30.06.2023 г. по описа на Общинска служба по земеделие – Източна, Николов поискал издаване на Удостоверение за наличие или липса на реституционни претенции за недвижимия имот. С писмо изх. № ПО-15-8128-1/04.08.2023 г. на Общинска служба по земеделие – Източна, е изискано от кмета на Столична община, район Панчарево, предоставянето за служебни цели на копие от разписен лист към План за новообразуваните имоти, попадащи в територия по § 4 от ЗСПЗЗ вилна зона [адрес]. За горепосоченото К. Николов е уведомен по телефона, без обаче да е посочено на коя дата. След образуването на производството пред АССГ, по подадената от Николов жалба против мълчаливия отказ на Общинска служба по земеделие – Източна за издаване на поисканото удостоверение за наличие или липса на реституционни претенции за имот с идентификатор № 44063.6212.53 на 24.08.2023 г., в проведеното на 02.11.2023 г. открито съдебно заседание по делото, процесуалният представител на Общинска служба по земеделие – Източна е представил Удостоверение с изх. № ПО-15-8128-2/02.10.2023 г. за наличие или липса на реституционни претенции по искането на Николов. Въз основа на горното, първоинстанционният съд приел, че при тези данни, с непроизнасянето си в срок и предоставянето на К. Николов на Удостоверение с изх. № ПО-15-8128-2/02.10.2023 г. за наличие или липса на реституционни претенции по направеното от него искане със заявление № ПО-15-8128/30.06.2023 г. по описа на Общинска служба по земеделие – Източна, едва в проведеното на 02.11.2023 г. открито съдебно заседание по делото, административният орган е станал причина за завеждане на делото, въпреки че към момента на произнасянето на съда правният интерес от оспорването на мълчаливия отказ действително е отпаднал. По отношение на претендираните от Николов разноски съдът приел, че Общинска служба по земеделие – Източна дължи разноските на К. Николов, защото с поведението си е дала повод на правоимащия да сезира съда с редовна жалба. Така с определение № 10023/16.11.2023 г., постановено по адм. дело № 8343/2023 г., АССГ отменил дадения ход по съществото на делото, оставил без разглеждане жалбата на К. Николов против мълчаливия отказ на началника на Общинска служба по земеделие – Източна по подадено заявление № ПО-15-8128/30.06.2023 г. за издаване на удостоверение за наличие или липса на реституционни претенции за имот с идентификатор № 44063.6212.53 по КККР и прекратил производството по делото. С оспорената част от определението в настоящото производство Общинска служба по земеделие – Източна е осъдена да заплати на К. Николов сумата от 660 лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че в случая не се дължат разноски на жалбоподателя пред първоинстанционния съд поради прекратяване на делото. Отговорността за разноските в съдебното производство е материална последица от неговото развитие, която е уредена в процесуалния закон – АПК. Създалите се правоотношения между страните по делото по повод разрешаването на правния спор, обосновават техните права по отношение на разноските, които им се следват. Щом административният акт, предмет на съдебен контрол бъде отменен като незаконосъобразен, разноските на адресата се възлагат в тежест на бюджета на издателя на акта; респ. когато производството по делото се прекрати жалбоподателят също има право на разноски, включително и при отпаднал правен интерес в хода на делото, предвид поведението на органа, станало по-рано причина за завеждането му. Поведението на органа следва да се разглежда във всички аспекти, които са известни на страната, и на които основава своето материално право да й бъдат присъдени разноски за водене на делото до прекратяването му. Съгласно чл. 143, ал. 2 АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Видно от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, както и чл. 143, ал. 3 АПК, когато ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, то същият дължи разноски. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал нормите на чл. 143, ал. 2 и ал. 3 АПК, като е направил обоснован извод, че жалбоподателят, с оглед процесуалното поведение на административния орган, е имал право на разноски и ги е присъдил в претендирания размер. Въз основа на изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че оспорената част от определението е правилна, поради което следва да бъде оставена в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение