Решение № 933 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6285/2017 г.

Решение № 933 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6285/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е във фазата на втора касация. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/, В., при ЦУ на НАП, срещу решение от № 611/10.04.2017 г., постановено по адм. дело № 2745/2016 г. по описа на Административен съд В., с което е отменен ревизионен акт № 03251300155/02.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В., потвърден с решение № 104/07.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - "А. 2000-Строителство и инженеринг" ЕООД, излага подробни доводи, досежно правилността на обжалваното решение и неоснователността на депозираната касационна жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на съдебното решение на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от страна по делото, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 10187/30.09.2016 г. на Върховен административен съд, Осмо отделение е отменено решение № 2649/19.11.2014 г., постановено по адм. д. № 1463/2014 г. по описа на Административен съд В., в частта му, с която отменен ревизионен акт № 03251300155/02.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 104/07.04.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, в частта относно установени лихви за ДДС за дан. период 08.2009 г. в размер на 278.16 лв. и относно корпоративен данък за 2009 г. в размер на 277 107,11 лв. и лихви за забава върху тази сума в размер на 107 435, 38 лв., както и в частта му, с която е отхвърлена жалбата на "А. 2000 Строителство и инженеринг" ЕООД срещу ревизионния акт в частта му относно установени задължения по ЗДДС за данъчен период месец 03.2009 г. и съответните лихви, като делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд-В. Дадени са указания на съда при новото разглеждане на делото съдът служебно да изиска от Окръжен съд-В. относимите към спора доказателства, включително протоколи, представени по търговско дело № 2978/2012 г., да съобрази влезлите в сила решения по това дело, да допусне изслушване на СТЕ, която да установи дали описаните в евентуалните протоколи СМР са извършени на място и каква е тяхната стойност, респективно стойността на разходите за извършването им, да допусне изслушване на ССчЕ, възлагайки разноските на страна, върху която пада доказателствената тежест за установяване на относимите към спора факти, която тежест следва да бъде изрично и конкретно указана. При повторното разглеждане на делото Административен съд-В., след изпълнение на указанията дадени от ВАС е постановил решение, с което е отменил ревизионен акт № 03251300155/02.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, В., потвърден с решение № 104/07.04.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, в частта относно установени лихви за ДДС за данъчен период 08.2009 г. в размер на 278.16 лв.; корпоративен данък за 2009 г. в размер на 277 107.11 лв. и лихви за забава в размер на 107 435.38 лв. и установените задължения по ЗДДС за данъчен период март 2009 г. в размер на 752 284.60 лв. и лихви за забава в размер на 374 046.96 лв. При спазване указанията дадени с решение № 10187/30.09.2016 г. на Върховен административен съд, Осмо отделение, съдът е приложил т. д. № 2978/2012 г. по описа на ОС-В.. С постановеното решение № 392/17.04.2014 г. по т. д. № 2978/2012 г. по описа на ОС-В., частично изменено с Решение № 315/17.11.2014 г., по в. т. д. № 448/2014 г. по описа на Апелативен съд-В. е прието, че с Анекс от 26.03.2009 г. страните са се договорили, че към датата на подписването на анекса са изпълнени СМР в общ размер на 11 985 292.80 лв., от които неплатената част по тях са в общ размер на 4 938 869.50 лв. Прието е още, че приемането на работата е извършено от възложителя, освен с подписването на протоколи обр. 19, така и по силата на анекса от 26.03.2009 г. и че са останали неплатени извършени СМР в посочения в анекса размер. В изпълнение указанията, дадени с решение № 10187/30.09.2016 г. на Върховен административен съд, Осмо отделение, съдът е назначил допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на допълнителната ССЕ: за процесният период е спазен принципа на съпоставимост на приходите и разходите и принципа на текущото начисляване на приходите и разходите; СМР за които са издадени фактури са на обща стойност 6 390 627 лв. без ДДС, като в тази стойност не е включена фактура № 02.... 875/02.10.2008 г. за транспорт, а размерът на СМР за които не са издадени фактури възлиза на 3 761 423 лв.; отчетените разходи през 2009 г. в размер 8 801.44 лв. са за охрана и поддръжка на обекта и не се отнасят до СМР. Назначена е и допълнителна съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на допълнителната СТЕ: обектът "жилищен комплекс К. К.-райска градина", се намира в западната част на с. К. и представлява комплекс от затворен тип, състоящ се от пет масивни сгради и посочените в процесните протоколи СМР са извършени на място; общата стойност на изпълнените СМР за процесния обект съгласно приложените протоколи обр. 19 по т. дело № 2978/2012 г. възлиза на 10 060 384 лв. без ДДС. От правна страна първоинстанционният съд е направил извод, че с подписване на процесния анекс страните са уговорили помежду си наличието на задължения по извършени СМР по издадени протоколи обр. 19, като те са издавани до края на 2008 г. и задълженията на "Г. Б. Д." ООД са именно по издадени фактури през 2008 г. Според съда органите по приходите не са доказали възникване на данъчно събитие през март 2009 г., свързано с извършване на СМР от РЛ по сключен договор от 08.05.2006 г. Предвид извода на съда, че липсва реално извършване на услуги от "А. 2000-Строителство и инженеринг" ЕООД през данъчен период м. март 2009 г., то той приема, че за горепосоченото дружество не възниква и задължение за признаване на приходи от услугите по договора за СМР, тъй като такива не са били реализирани. По отношение на определените задължения за лихва за м. август 2009 г. първоинстанционният съд е приел, че доводите на органите по приходите за правилно начисляване на лихва в размер на 278.16 лв. за август 2009 г. са неоснователни. Според съда е ирелевантно дали внесените суми от "А. 2000-Строителство и инженеринг" ЕООД са постъпвали директно или не по сметка ДДС на дружеството, тъй като същите са постъпили по сметка, която е била посочена от публичния изпълнител по образуваното изпълнително дело. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Спорът по съществото си е концентриран относно реалното извършване на СМР от РЛ през м. март 2009 г. и признаването на приходи от услуги по договора за СМР. Въз основа на събраните по делото доказателства, както в хода на ревизионното производство, така и при съдебно обжалване на РА, вкл. и заключения на основните и допълнителни съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза, се установяват следните относими обстоятелства по спора: "А. 2000-Строителство и инженеринг" ЕООД се е задължило по договор за изпълнение на строително-монтажни работи /СМР/ от 08.05.2006 г. с "Г. Б. Д." ООД и следващите го анекси да изгради жилищен комплекс "К. К.-райска градина". Между "А. 2000-Строителство и инженеринг" ЕООД и "Г. Б. Д." ООД е сключен анекс от 26.03.2009 г., съгласно който са се договорили, че към датата на подписването на анекса изпълнените СМР възлизат на 11 985 292.80 лв. Страните са приели, че неплатената част, включваща изпълнени СМР е в размер на 4 938 869.50 лв. с ДДС, като това е сумата която се дължи. След анализ на данните в счетоводството и събраните при ревизията доказателства, органите по приходите установили, че към датата на сключения между страните анекс са изпълнени строителни услуги в размер на 3 761 423 лв. без ДДС с ДДС 4 513 707.60 лв., РЛ не е издало фактура в 5 дневен срок от настъпване на данъчното събитие. На основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период м. март 2009 г. е начислен ДДС в размер на 752 284.60 лв. Ревизиращият екип е приел, че са налице извършени строителни услуги, приети от възложителя, по повод на които са и разходите, извършени до 31.12.2009 г., отчетени като незавършено производство. На осн. Чл. 78 ЗКПО е извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2009 г. в посока увеличение с неотчетените приходи в размер на 3 761 423 лв. и в намаление със сумата на неотчетените разходи, представляващи незавършено производство в размер на 1 056 586.64 лв. В хода на съдебното производство е приложено търговско дело № 2978/2012 г. по описа на ОС-В., образувано по предявен иск от "А. 2000-Строителство и инженеринг" ЕООД с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 694, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ срещу "Г. Б. Д." ООД /в несъстоятелност/. С решение № 392/17.04.2014 г. по т. д. № 2978/2012 г. по описа на ОС-В., частично изменено с Решение № 315/17.11.2014 г., по в. т. д. № 448/2014 г. по описа на Апелативен съд-В. относно иска за признаване на вземане за нефактурирани СМР е прието, че приемането на работата е извършено от възложителя, освен с подписаните от страните протоколи образец 19, така и по силата на анекс от 26.03.2009 г., който страните са подписали във връзка с отчитане на договора за изпълнение на СМР от 08.05.2006 г. и съгласно който страните са постигнали съгласие, че изпълнените СМР са на стойност в размер на 11 985 292.80 лв., а неплатената част, включваща изпълнени СМР е в размер на 4 938 869.50 лв. с ДДС. О. съда е възприето заключението на СТСЕ според което общата стойност на протоколите акт обр. 19, за които не са издадени фактури е 3 761 423 лв. без ДДС със ДДС 4 513 707.60 лв. Като извърши преценка на всички събрани доказателства и предвид договореното между страните отчитане на извършеното строителство, данните за извършени СМР, направеното приемо-предаване на извършеното, касационният съд намира за необосновани изводите на първоинстанционния съд за недоказаност датата на данъчно събитие през м. март 2009 г. Предмет на сключения договор между страните е извършване на строителство на обект, което отчитане и плащане е договорено ежемесечно с акт обр. 19 чрез издаване на фактура и след двустранно подписани количествени сметки. Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ, изготвено при повторното разглеждане на делото общият обем изпълнени СМР на обекта е в общ размер на 10 151 896 лв. без ДДС. С. експерта издадените фактури от РЛ през периода 2006-2008 г. са за изпълнени услуги в общ размер 6 390 627 лв. без ДДС и същите съответстват на двустранно подписаните между страните през периода 2006 г. - 2008 г. протоколи обр. 19, които не са спорни по делото. За останалия обем изпълнени СМР в общ размер 3 761 423 лв. не е спорно, че няма издадени фактури и не е начислен ДДС. Н. обем изпълнени услуги съответства на установения от приложените по делото протоколи обр. 19, съставени и подписани едностранно от РЛ- изпълнител по доставките, без посочена дата, подробно посочени в приложение № 2 на заключението от приетата по делото ССчЕ. В хода на съдебното производство е представен двустранно подписан анекс от 26.03.2009 г. към договора за изпълнение СМР между "А. 2000-Строителство и инженеринг" ЕООД и "Г. Б. Д." ООД, удостоверяващ обстоятелството, че на обекта са извършени СМР на посочената стойност, че възложителя е приел работата за тези СМР, както и признание, че са налице неплатени СМР в определен размер. При извършената преценка на доказателствения материал, поотделно и в съвкупност на доказателствата и доказателствените средства, касационният съд намира, че към датата на анекса 26.03.2009 г. е настъпило данъчно събитие по чл. 25, ал. 4 ЗДДС и са възникнали условия за признаване на прихода по ЗКПО. Към тази дата възложителят е приел изпълнените и извършени към този момент услуги, посочени в едностранно оформените протоколи обр. 19 в размер на 3 761 423 лв. без ДДС. О. събраните в съдебното производство протоколи обр. 19, свързани с нефактурирания обем СМР не се установяват по ранни дати за извършване на услугите и получаването им от възложителя. Представеният анекс доказва наличието на съгласие у възложителя относно обема изпълнени работи и подлежащата за плащане сума, като датата на анекса се явява дата на данъчното събитие, на която дружеството следва да начисли ДДС и отчете приходи от изпълнените строителни услуги. Следва да се посочи, че след подписване на анекса не е установено отчитането на други разходи, свързани със строителството на посочения обект. Според настоящият състав определените с РА задължения за лихви са правилно изчислени до датата на постъпване на сумите в съответната сметка на републиканския бюджет за ДДС. С оглед горното решението като неправилно следва да се отмени и вместо него - да се постанови друго, с което жалбата против процесния акт следва да се отхвърли като неоснователна. Разноски: При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. Предвид крайния съдебен акт и изричната претенция на пълномощника на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/09.07.204 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на касатора следа да бъдат присъдени разноски за четирите съдебни инстанция в размер на 56 374 лева.