Определение № 116 от 02.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 57/2010 г.

Обжалвано е въззивното определение постановено по ч.гр.д. № 704/2009 г. по описа на Б. окръжен съд, с което е потвърдено определение от 19.03.2009 г. по гр.д. № 796/2004 г. на Г. районен съд за прекратяване производството по делото. Недоволни от определението са касаторите Б. С. Б., Г. С. Б., Н. С. Б. и В. С. У., четиримата от гр. Г., представлявани от адвокат И от Б. адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.275, ал.1 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване понеже настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а липсва съдебна практика по идентични случаи относно нарушението на съдопроизводствените правила при отказ от иска от страна на ищеца във фазата на извършване на делбата. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е съобразил, че решението, с което е обявен проекта за разделителен протокол за окончателен е влязло в сила за съставяне пет равни дяла по стойност, а при тегленето на жребий на 19.03.2009 г. са съставени пет еднакви талона, при което за ищеца И. С. Б. процесуалният му представител е изтеглил дял І-ви, а съдът служебно е изтеглил дял за всеки от четиримата ответници. Съобразено е, че във висящото производството пред въззивния съд е постъпила на молба от пълномощника на ищеца /негов син/ като ответниците са се присъединили към нея, с която е заявен отказ от иска за делба и на основание чл.119, ал. 2 ГПК /отм./ е поискано прекратяване производството по делото, което е прието за недопустимо. Върховният касационен съд, състав на І г.о. като взе предвид, че с обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното определение, както и че обжалваемия интерес по делото пред въззивния съд не е до 1 000 лева намира, че касационната жалба е редовна и допустима. Касационното обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени-процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно определение. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Отделен е въпросът, че соченият като процесуален не е такъв по смисъла на закона. Съставянето на разделителен протокол, както е в случая, предпоставя наличието на имоти за всички съделители, при което е спазен чл.289 и чл.291 ГПК /отм./ при тегленето на жребий. С оглед характера на производството отказ от искане за делба /след извършване на същата/ е недопустим, както въззивният съд правилно е приел. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение