Определение № 243 от 02.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 1864/2016 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЮРОГЕЙТ Е. против определение № 1457/19.04.2016 г. по в.т.д.№ 3055/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 5 с-в в частта, с която по реда на чл.248 ГПК е изменено постановеното по делото решение относно разноските и частният жалбоподател е осъден да заплати на ПОДОВИ НАСТИЛКИ О., на основание чл.81 вр. чл.78 ал.3 ГПК, сумите: 2 520 лв. – платено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, и 3 275 лв. – съдебни разноски в производството по чл.207 ГПК, от които 3 000 лв. – адвокатско възнаграждение и 275 лв. – депозит за вещо лице. Жалбоподателят счита, че определението е недопустимо, както и неправилно – незаконосъобразно и необосновано, за което излага подробни съображения, и моли същото да бъде отменено. Ответникът по частната жалба с писмен отговор оспорва основателността й и моли определението да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, с оглед оплакванията в частната жалба и като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Не се установяват допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, водещи до недопустимост на постановеното определение по чл.248 ГПК. Искането за присъждане на разноски в полза на ПОДОВИ НАСТИЛКИ О. е направено още с въззивната жалба и се отнася до всички направени по делото разноски. В последното открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд е представен списък по чл.80 ГПК и е формулирано искане за присъждане на разноските, вкл. на тези, сторени от страната в производството по обезпечаване на доказателства /гр.д.№ 31832/2011 г. на СРС, 45 състав/, които се дължат в исковото производство, в зависимост от изхода на спора. Определението на съда съответства на приетото в т.9 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.к. списъкът по чл.80 ГПК е бил своевременно представен в съответната инстанция. Останалите оплаквания в частната жалба са основателни, респ. определението се явява частично неправилно, по следните съображения: При доказването на действително направените разноски, осъществявано по правилата на т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, се констатират противоречия, които не могат да се ценят във вреда на насрещната страна. Така, в договора за правна защита и съдействие № 183/13.09.2013 г. е отразено договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2 520 лв., платени изцяло при подписване на договора. Същевременно, въз основа на същия договор /и на същата дата/ е издадена проформа фактура за процесуално представителство и защита по първоинстанционното дело на стойност 1 200 лв., заплатени по банков път на 30.09.2013 г. С оглед горното, действително сторените разноски възлизат на 1 200 лв., за която сума искането по чл.248 ГПК е основателно и правилно е било уважено, а за разликата над нея същото следва да бъде отхвърлено, след отмяна на обжалваното определение в тази част. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение