Определение № 1850 от 11.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 820/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от И. А. Х. от [населено място], чрез процесуалните му пълномощници, срещу определение № 1424 от 17.03.2025 г. по в. ч. гр. д. № 2135/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна (поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 1503 от 21.03.2025 г., постановено по същото дело), с което е оставена без уважение молбата на И. А. Х. за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на определение № 5006 от 14.11.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2135/2024 г. на Окръжен съд – Варна. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател поддържа, че постановеното в производството по чл. 247 ГПК определение от 17.03.2025 г. няма самостоятелно значение и заедно с определение № 5006 от 14.11.2024 г., двете постановени по в. ч. гр. д. № 2135/2024 г. на Окръжен съд – Варна, представлява единен и неделим съдебен акт, отразяващ единната и неделима решаваща воля на съда. Изхождайки от тази теза, навежда оплаквания за неправилност на становището на съда, с което е обосновано оставянето на молбата по чл. 247 ГПК без уважение, като излага и подробни твърдения за неправилност на приетото от съда, че в настоящия случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД да не понесе сторените от ищеца разноски. Моли за отмяна на обжалваното определение, като при произнасянето си ВКС да остави без уважение и молбата по чл. 248 ГПК на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изменение в частта за разноските на решение № 2001 от 31.05.2024 г. по гр. д. № 11936/2023 г. на Районен съд – Варна. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор против частната жалба от насрещната страна – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, с изразено становище за неоснователност на жалбата по съображения, че в процесния случай е допусната грешка в мотивите на определението, като са изписани други индивидуализиращи данни на гражданското дело, по което е издадено изпълнителното основание и годината на образуване на съответното изпълнително дело. В останалата част – относно доводите за дължимостта на разноски от ответника и техния размер, счита въпросът за решен с постановеното от ВКС по ч. т. д. № 2849/2024 г. определение № 277 от 28.01.2025 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, при спазване на едноседмичния преклузивен срок и е процесуално допустима. Доколкото предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с което същият се е произнесъл относно поправката на ОФГ в постановеното от самия него/ а не по такава на първоинстанционния съд/ определение, то в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо, допустимостта на частната жалба не следва да бъде преценявана с оглед изискванията на чл. 274, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в какъвто смисъл неправилно се твърди от страните по делото. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: За да постанови обжалвания акт, решаващият състав на Окръжен съд – Варна е посочил, че поправка на допуснатa очевидна фактическа грешка в решения/определения е допустима единствено в тяхната диспозитивна част, но не и в мотивите им. Този извод въззивният съд е аргументирал с разпоредбата на чл. 236, ал. 1 ГПК, съгласно която задължителни реквизити на решението са: датата и мястото на постановяването му; посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; номера на делото, по което се постановява решението; имената, съответно наименованието и адреса на страните; какво постановява съдът по съществото на спора; в тежест на кого се възлагат разноските и подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок, а според ал. 2 на цитираната разпоредба към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.Ето защо, според съда, мотивите на решението не подлежат на поправка, на каквато подлежи само диспозитивът на постановения съдебен акт, който единствено съдържа волята на правораздавателния орган. Настоящият състав на ВКС, Първо т. о., напълно намира по правилността на обжалваното определение за отказ от допускане на поправка на очевидна фактическа грешка следното: Последната се изразява в погрешно посочване в мотивите на определението на индивидуализиращите данни на частното гражданско дело, по което е издаден изпълнителен лист за вземането на кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ответник в производството по гр. д. № 11936/2023 г. на Районен съд – Варна, образувано по искове с правно основание чл. 439 ГПК вр. чл. 124 ГПК вр. с чл. 117, ал. 2 ЗЗД, както и в грешно посочване на годината на образуване въз основа на този изпълнителен лист на изпълнителното дело за принудително събиране на вземането. Съгласно формираната константна практика на ВКС, очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между волята на съда, отразена в мотивите към съдебния акт, и тази в самия акт (диспозитива), като преценката за наличие на несъответствие на действително формираната в мотивите воля на съда и изразената такава се извършва въз основа на съдържанието на постановения съдебен акт. В случая, изцяло в съответствие с изразените от въззивния съд мотиви е и постановеният от съда диспозитив на определение № 5006 от 14.11.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2135/2024 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отменено определение № 7975 от 16.07.2024 г. по гр. д. № 11936/2023 г. по описа на Pайонен съд – Варна, с което на свой ред е била оставена без уважение молбата на основание чл. 248 ГПК на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изменение в частта за разноските на решение № 2001 от 31.05.2024 г., постановено същото дело, и вместо това решението е изменнео в частта за разноските, като съдът е постановил, че такива по делото не се присъждат. Т. е., изразената в мотивите на определението воля на съда не противоречи на обективирането ѝ в диспозитива на определението, като следва да се посочи, че са неоснователни доводите в настоящата частна жалба, че ВКС при осъществяването на инстанционен контрол по произнасянето от въззивния съд по молбата по чл. 247 ГПК следва да провери и законосъобразността на изводите на Окръжен съд – Варна в поправяното определение относно дължимите в първоинстанционното производство разноски. Този въпрос е бил предмет на развило се на три инстанции производство по чл. 248 ГПК и по него състав на ВКС вече се е произнесъл окончателно с определение № 277 от 28.01.2025 г. по ч. т. д. № 2849/2024 г., с чието постановяване определение № 5006 от 14.11.2024 г. е влязло в сила. Недопустимо е с молба по чл. 247 ГПК да се заобикаля предвидения в разпоредбата на чл. 248 ГПК ред за изменение на решението в частта за разноските и по същество да се търси пререшаване на спора относно дължимите пред първостепенния съд разноски чрез ново произнасяне по този въпрос от друг състав на ВКС. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение