Решение № 8495 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2901/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Каварна, чрез юрк. П. А. Алексиева като процесуален представител против решение № 126 от 16.01.2026 г., постановено по адм. дело № 559/2025 г. по описа на Административен съд - Добрич. Касаторът навежда оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и за произнасяне по същество за отхвърляне на предявената жалба. Ответникът – „Ийгъл Рокс“ ООД, чрез пълномощника си адв. В. Барбов изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък. Върховна касационна прокуратура не изпраща представител по делото. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество – за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение административният съд отменя отказ на главния архитект на община Каварна, обективиран в становище изх. № АБ-30-769-/1/ от 19.08.2025 г., да издаде виза за проучване и проектиране на „Изграждане на фотоволтаична централа с мощност 20 kW за собствени нужди и батерии за съхранение на електроенергия“ по искане с вх. № АБ-30-769 от 05.08.2025 г. на „Ийгъл Рокс“ ООД, като е изпратил преписката на органа за ново произнасяне в съответствие с дадените указания във връзка с приложението на закона. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и e мотивиран, но противоречи на материалния закон. Сочи се, че оспореното становище е обективирано, като изричен писмен отказ за издаване на исканата виза за проектиране, а не представлява указание за представяне на липсващи към заявлението документи. Налице са материално–правните предпоставки по чл. 140 от ЗУТ - подадено е заявление до компетентния орган, от заявител, който е собственик на поземления имот и има качеството на възложител, а главният архитект на Община Каварна е следвало да издаде акт със съображения по същество на искането и да посочи обстоятелства, обосноваващи решение за издаване на виза или за отказ за издаване на виза за проектиране. Административният съд е обосновал извод, че оспореният отказ е издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, които норми задължават компетентния орган да издаде акта, след като установи служебно всички факти и обстоятелства за правилното решаване на въпроса, с който е сезиран. Обжалваното решение е материално законосъобразно и обосновано. Оспореният съдебен акт е постановено в съответствие с материалния закон, без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обоснован от събраните по делото доказателства, от преценката на които са установени релевантните за спора факти, спрямо които са приложени относимите материалноправни норми. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изводите, направени в мотивите на решението, към които препраща разпоредбата на чл. 221, ал. 2 АПК. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички релевирани от страните доводи, като правилно е приел, че са налице отменителните основания по чл. 146, т. 4 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорения отказ за издаване на виза за проектиране по реда на чл. 140 от ЗУТ. Видно е от доказателствата по преписката и делото, че процесният отказ е постановен по искане с вх. № АБ-30-769 от 05.08.2025 г. на „Ийгъл Рокс“ ООД, за издаване, на основание чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, на скица – виза за проучване и проектиране на „Изграждане на фотоволтаична централа с мощност 20 kW за собствени нужди и батерии за съхранение на електроенергия“ в имот с идентификатор 72693.151.3 по КККР на с. Топола, община Каварна, област Добрич. Съгласно събраните по делото писмени доказателства, заявителят е собственик на поземления имот, който според КК попада в територия с трайно предназначение – урбанизирана, с начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди. Установено е въз основа на представените с отговора на ответника писмени доказателства в хода на делото, а именно заповед на министъра на земеделието и горите за изключване от горския фонд на имот с № 000122 в землището на с. Топола, от който са били обособени два имота с № 000306 и № 000307 от който е образуван и процесния имот с идентификатор 72693.151.3. Предвид горните факти и след анализ на приложимите разпоредби на чл. 140, ал. 2- 5 от ЗУТ, следва правилният извод на административния съд, че в случая е заявено издаване на виза за проектиране в хипотезата на чл. 140, ал. 1 от ЗУТ. Искането е от лице с качеството на възложител по чл. 161, ал. 1 от ЗУТ в съответствие с изискването на чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, за поземлен имот, за който е налице действащ ПУП и не се установяват данни за неизпълнение на технически изисквания и законови пречки за удовлетворяване на заявлението. С оглед на изложеното, решаващият правен извод на административния съд за незаконосъобразност на оспорения отказ на главния архитект на Община Каварна е правилен, формиран в съответствие с доказателствата по делото и с материалния закон. Обжалваното решение не е засегнато от сочените касационни основания за отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба „Ийгъл Рокс“ ООД следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 690 (шестстотин и деветдесет) евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,