Определение № 261 от 12.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 881/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Б. Е.-С. против решение от 10.05.2012 г. по в.гр.д. № 236/2012 г. на Благоевградски ОС, с което се потвърждава решение № 4/13.01.2012 г. по гр.д. № 62/2009 г. на Петрички РС, с което се отхвърля предявеният от касатора иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи съразмерната част от дължимите суми по договор за банков кредит, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9/2009 г. на Петрички РС. Същественото е, че и най-голямата сума е под 5 000 лв. От ответниците П.Г. е подала отговор в който няма позоваване на чл.280,ал.2 ГПК, а претендира за разноски, но няма доказателства за платени такива по това производство. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно п.25 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ 100/2010 в сила от 21.12.2010 г., висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Тъй като касационната жалба е подадена след тази дата, затова следва да се приложи изменението на чл.280,ал.2 ГПК: Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговски дела. Когато по делото са предявени няколко иска, от значение е размерът на обжалваемия интерес по отделните искове. Обективното съединяване на искове е възможност, а не задължение, и затова определението за разделяне на производството, респ. за съединяване, не подлежи на обжалване. Не следва да се сумира обжалваемия интерес по отделните обективно съединени искове, защото при сумиране би се заобиколил законът. При обективно съединяване на искове в едно производство се поставят за решаване няколко материалноправни спора. При това положение в един акт на съда се решава съществуването или несъществуването на различни правоотношения, всяко от които обикновено има самостоятелно битие. Неправилното посочване от въззивният съд, че решението подлежи на касационно обжалване, е правно ирелевантно и не създава такова право, тъй като се касае за инстанционнен контрол, който се определя изрично от ГПК. В случая не става дума за неправилно определен срок. По изложените съображения, касационната жалба е недопустима и затова следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.