Определение № 10 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1800/2008 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Подадена е молба от В. Т. Ч. и С. П. Ч. за отмяна на влязло в сила решение от 01.11.2007г. по гр.д. №995/2006г. на ВКС и потвърденото с него решение от 26.05.2006г. по гр.д. №964/2005г. на Бургаски окръжен съд на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответницата Д. П. Н. поддържа, че молбата е подадена след предвидения за това срок, поради което е недопустима Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Разглеждането на молбата за отмяна на решението на въззивния съд пред Върховния касационен съд не следва да се допусне. С решение от 01.11.2007г. по гр.д. №995/2006г. на ВКС и потвърденото с него решение от26.05.2006г. по гр.д. №964/2005г. на Бургаски окръжен съд, е отхвърлен иска на В. и С. Ч. за прогласяване нищожност на договор за продажба, сключен с нот.акт №36/2001г. на нотариус при Поморийски РС на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. С молба от 12.03.2008г. В. Т. Ч. и С. П. Ч. са поискали отмяна на така постановените решения на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК-наличие на ново писмено доказателство от съществено значение за делото. Представят копие от Протокол от 08.11.1958г. по гр.д. №1148/1958г. на Поморийски народен съд, който е бил представен и към исковата им молба, с която е започнало производството, по което са постановени атакуваните решения. Молбата за отмяна не следва да бъде допускана до разглеждане по същество, тъй като същата е подадена след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.305, т.1 ГПК срок. С молбата е атакувано влязло в сила решение, с което е решен спор по същество, което подлежи на отмяна, същата е подадена от легитимна страна и е посочено основание за отмяна – ново писмено доказателство. Представеното като ново доказателство копие от протокол обаче е било на разположение на молителите още при подаване на исковата им молба на 18.03.2005г., когато е било приложено към нея и е било предмет на обсъждане при постановяване на атакуваните решения. Ето защо Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че молбата за отмяна на основание чл.307, ал.1 ГПК не следва да бъде допускана за разглеждане по същество, тъй като е подадена в съда след предвидения за извършване на това процесуално действие тримесечен срок, визиран в разпоредбата на чл.305, ал.1, т., ГПК. Въпросът за спазване на разпоредбата на чл.305, т.1 ГПК, а именно относно тримесечния срок от деня, в който молителите са могли да се снабдят с новото доказателство от съществено значение за делото, в който следва да се подаде молбата за отмяна, е преюдициален и неговото пропускане съставлява пречка за разглеждането на същата по същество. С оглед на тези съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че молбата за отмяна е нередовна и следва да бъде оставена без разглеждане с оглед разпоредбата на чл.307, ал.1 ГПК, тъй като не е спазен преклузивния срок по чл.305 ГПК за подаване на същата. Предвид изложените съображения, съдът