Определение № 1661 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 864/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. Й. срещу решение №.2061/27.07.22 по г.д.№.13432/21 на СГС, ГО, І бр.с., с което, след отмяна на реш.№.20117861/17.05.21 по г.д.№.11788/20 на СРС, ІІІ ГО, 91с., в частта, с която е отхвърлен иска за изменение на личните отношения на бащата С. Т. Т. с детето Б. С. Т., определеният с решение №.21164/19.12.16 по г.д.№.58930/16 на СРС, 84с., режим на такива е изменен на основание чл.51 ал.4 СК както следва: бащата има право да вижда и взема детето: всяка четна според поредния й номер в годината седмица за времето от 18.00ч. в петък или след приключване на учебните занятия до 18.00ч. в неделя, с приспиване, с изключение на един месец през лятото, когато майката е в платен годишен отпуск, а също и един месец през лятото, когато тя не е в такъв; през нечетните го д ини на Гергьовден и Деня на Съединението за периода от 10ч. до 18ч.; по време на пролетната ваканция от 10ч. на първия ден до 18ч. на последния и част от Коледната ваканция, включваща Коледните празници, за времето от 10ч. на 24.12. до 18ч. на 28.12.; през четни години - на Великден /от Разпети Петък до Светлия Понеделник/, Първи май, Деня на Независимостта, за периода от 10ч. до 18ч. на съответния празник, с изключение на Великденските празници, когато взема детето в 10ч. на Разпети Петък и го връща в 18ч. на Светлия Понеделник, с преспиване, както и за част от Коледната ваканция, включваща и Новогодишните празници, за времето от 10ч. на 29.12. до 18ч. на последния ден на тази ваканция, като за осъществяване на контактите бащата взема детето от дома на майката и съответно го връща там. Ответната страна С. Т. Т. оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че страните са бивши съпрузи, като с влязло в сила /на 19.12.16г./ бракоразводно решение е одобрено споразумение, с което родителските права върху малолетното им дете Б. /роден на 17.02.15/ са предоставени на майката и е определен режим на лични контакти с бащата; същият е диференциран в зависимост от възрастта на детето, като след навършване на четири години и преминаване към училищна възраст бащата има право на лични отношения с него без присъствието на майката както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9ч. в събота до 19ч. неделя; на четна година-първата половина от пролетната и зимната ваканция, на нечетна – втората половина от същите, 20 дни през лятото /които може и да не са последователни или ако родителите взаимно изрично се споразумеят друго, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката/ и извън горния режим винаги, когато родителите се споразумеят, като когато осъществяването на лични отношения е възпрепятствано поради болест на детето и/или друга причина, режимът следва да бъде възстановен веднага след отпадането й и компенсиран като дни. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл.59 ал.9 СК изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата; от значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права; по вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма; при всички случаи, обаче, съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на децата и на ефикасността на мерките, които определят същото. Отразено е, че след анализ на събраните пред двете инстанции доказателства, социалните доклади и становищата на страните, се установява наличие на силна емоционална връзка между детето и двамата родители-които имат желание и капацитет да полагат адекватни грижи за него, познават потребностите му и са в състояние да откликнат на тях, притежават необходимите методи за възпитание, имат възможности и средства да осигурят спокойна и нормална домашна обстановка, добри битови условия и подкрепяща среда, като спорът е концентриран върху въпроса налага ли интереса на детето ревизия на определения през 2016 г. режим на лични контакти с бащата. Въззивната инстанция е намерила, че в случая са налице визираните в чл.59 ал.9 СК предпоставки за промяна - изминали са повече от 5 години, през които детето значително е израснало, през учебната 1922/23г. ще бъде ученик във втори клас, вече е адаптирано към училищната среда - което, наред с установената емоционална привързаност с двамата родители и тяхната родителска годност, както и обективните фактори – перспективата на детето за изграждане на устойчиви навици и поведение в сигурна битова обстановка, възможността то да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители, дават основание да се приеме, че в случая са налице обстоятелства, които се отнасят до ефективността на сега действащия режим и неговата нерационалност. Отчетена е и трудността на майката да осигури присъствието на бащата в живота на сина им по достатъчно пълноценен начин и въвличането на детето във взаимоотношения с другия родител, което, макар и без да е налице отчуждително поведение, би могло да повлияе негативно върху психическото и емоционално му състояние. Съдът се е позовал на констатацията на вещото лице по допуснатата експертиза, че поради своята близка връзка с майката, детето изпитва психологическа вътрешна принуда да бъде лоялно с нея и с нейната гледна точка, а това противоречи на неговата естествена привързаност и положително отношение към бащата и може потенциално да предизвика преживяване на вина. Освен това детето е от мъжки пол и във възраст, в която все по-често ще има необходимост от участие на бащата в ежедневието му, от подкрепата и съветите му. Предвид горните обстоятелства е прието, че най-добрата защита на интересите на малолетното дете изисква ревизия на постановените през 2016г. мерки относно упражняването на родителските права /макар с решението да е допуснато постепенно разширяване на контактите между бащата и детето след навършване на 4 годишна възраст/. С разширяване на режима на лични отношения от една страна ще се съдейства за възможността бащата да запази и развие изградената с детето емоционална връзка, близост и доверие, а от друга ще се подобри положението му, предвид неговото право и естествена потребност да общува пълноценно с и расте и се развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители. От друга страна с балансираното разширяване на режима на лични контакти на бащата и детето не би се засегнало и преобладаващото живеене на детето при майката, на която е възложено ежедневното осъществяване на родителските права и която е основна фигура в живота на детето. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“Съществува ли за съда задължение да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правно релевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото?“ /ТР 1/01 по тълк.д.1/2000, ОСГК, ТР 1/13 по тълк.д.1/13, ОСГТК, реш.№.14/3.08.19 по т.д.№.937/18, ІІ ТО, реш.№.28/6.03.19 по т.д.№.205/18, ІІ ТО, реш.№.45/ 5.03.19 по г.д.№.1365/18, ІV ГО, реш.№.77/25.06.19 по г.д.№.2332/18, ІІ ГО, реш.№.149/28.12.17 по т.д.№.1604/16, ІІ ТО, и др./; 2.“В случаите, когато съдът е длъжен служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, следва ли освен служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничение във времето? /т.3, ТР 1/9.12.13 по тълк. д. №.1/13, ОСГТК/; 3. „Може ли въззивният съд да основе решението си на заключение на ВЛ, своевременно оспорено по делото, без експертното заключение да е било преценено от съда във връзка с другите доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл.202 ГПК?“ /реш.№.25/2.07.20 по г.д.№.2976/19, ІІ ГО, реш.№.267/4.03.14 по г.д.№.30/13, І ГО, реш.№.91/27.08.15 по г.д.№.321/15, ІІ ГО/; 4. „Длъжен ли е съдът по чл.59 ал.9 СК да определи в рамките на релевантния период за преценка дали са изменени обстоятелствата по постановените по-рано мерки за упражняване на родителски права, касаещи всеки един от родителите, и как извършва адекватна преценка дали исканата промяна обслужва най-добрия интерес на детето?“ /ППВС 1/74, реш.№.59/17.03.22 по г.д.№.2684/21, ІV ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната във връзка с първия въпрос, въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите му и правни изводи трябва да намерят отражение в мотивите към решението; изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Въззивната инстанция е определила правилно предмета на спора – за изменение на режима на контакти на бащата с малолетното дете, и е съобразила произнасянето си със същия. Съдът е обсъдил релевантните факти и обстоятелства във връзка с наличието на родителски капацитет на двамата родители и настъпилата промяна в обстоятелствата във връзка с израстването на детето. Фактът, че не са описани определени писмени доказателства, не означава, че не са съобразени ведно с останалите при формиране на крайния извод относно спорния предмет. Съдът е изследвал промяната в обстоятелствата относно положението на детето и съответните доказателства в тази връзка, вкл. социалните доклади и заключението на съдебно-психологическата експертиза, като е съобразил произнасянето си по молбата за промяна на режима на контакти с бащата с оглед най-висшия интерес на детето. При безспорното наличие на родителски капацитет у двамата родители и отчитане на трудността на майката да осигури присъствието на бащата в живота на сина им по достатъчно пълноценен начин и въвличането на детето във взаимоотношения с другия родител, на обстоятелството, че поради своята близка връзка с майката детето изпитва психологическа вътрешна принуда да бъде лоялно с нея и с нейната гледна точка, а това противоречи на естествената му привързаност и положително отношение към бащата и може потенциално да предизвика преживяване на вина, на пола и възрастта на детето, в която все по-често ще има необходимост от участие на бащата в ежедневието му, от подкрепата и съветите му, съдът изрично е приел, че увеличаването на режима на контакти с по един ден при двукратните свиждания на месец и с още 10 дни през лятото, би бил само от полза за развиване и доизграждане на връзката баща-дете /на доверие и емоционална близост/ и комфорта на последното – а от друга страна не би променил положението, че майката е отглеждащия родител, а бащата – този с право на режим на контакти. Същевременно именно доколкото майката упражнява родителските права, разширяването на режима на контакти с бащата не би се отразило на начина, по който тя като родител, упражняващ правата, взема решение за детето, в това число относно ваксинация и др. Евентуално неоснователно оплакване на бащата пред компетентните служби във връзка с отглеждането на малолетния им син от майката не би могло да бъде санкционирано с лишаване на детето от достатъчни контакти и с другия родител, когато, с оглед събраните доказателства, се налага извод, че те са в интерес на детето и биха подобрили положението му. Съгласно ППВС №.1/12.11.74 от значение са не отделните факти, а съвкупността от конкретно установените обстоятелствата на разглеждания случай, които следва да се анализират и оценят, като се съпостави тяхното значение за детето и в случая това е направено. Предвид изложеното не е налице сочената хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Вторият въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и не кореспондира на обстоятелствата по делото. Съдът не е приемал, че в хипотеза, когато следва да следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие родени от брака деца при произнасяне по мерки относно упражняването на родителските права, е ограничен във времето при допускане на доказателства – нито е процедирал по този начин. Доколкото въззивната инстанция е отхвърлила искане за повторна съдебно-психологическа експертиза, това е направено не по съображения, че искането е преклудирано, а доколкото съдът е намерил, че приетото заключение е подробно, всестранно, обективно и не възникват съмнения относно правилността му. С оглед на изложеното въпросът е неотносим, не е свързан с решаващата воля на съда и не може да обоснове допускане до касационно обжалване. Съгласно задължителната практика, в това число сочената с оглед третия въпрос, съобразно разпоредбата на чл.202 ГПК заключението на експертизата като доказателствено средство следва да бъде обсъдено в съвкупност с другите доказателства по делото; когато съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от неговия предмет са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача. Въззивният съд не се е отклонил от така установената практика. Изрично е заявил, че намира приетото заключение за подробно, всестранно, обективно, като е мотивирал решението си съобразявайки най-добрия интерес на детето. Евентуални конфликтни отношения на бащата с майката /в това число в тяхна лична кореспонденция по вайбър или предвид подаване на сигнал до ДАЗД/, както вече беше посочено, не могат да се отразят на правото на детето да общува с двамата си родители, респективно на възможността, при наличие на всички други предпоставки и с оглед подобряване на положението му, да се разшири режима на контакти с бащата. Предвид горното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Във връзка с четвъртия въпрос се цитира практика, съгласно която от значение са както измененията на обстоятелствата, взети пред вид с предходното решение, така и измененията, които не са взети пред вид, но са от значение за определяне на най-добрия (на висшия интерес) на детето; по своето съдържание новите обстоятелства могат да се проявят в различна форма-едни се отнасят към родителските, възпитателските или моралните качества, а други - към социалната среда, в която живеят децата, към жилищните или битовите условия и т.н.; нямат приоритетно значение едни релевантни обстоятелства пред други, а съдът е длъжен да ги прецени в съвкупност и да оцени спецификата на всеки конкретен случай - да обсъди дали новите обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на взетите по-рано мерки; за да бъдат изменени, е необходимо променените обстоятелства да са от такова естество, че да сочат на влошаване на положението на родителя, при когото детето е оставено за отглеждане, или да засягат ефикасността на взетите по-рано мерки, или поради които новото решение би подобрило положението на детето. Въззивната инстанция сама се е позовала на горната практика и я е съобразила. Именно като е изходила от предмета на производството – който касае необходимостта от евентуално разширяване на режима на контакти на детето с бащата – а не упражняването на родителските права, като е приела, че предходните мерки са неефективни и е съобразила актуалното положение на детето и съответните специфики /в това число, че и двамата родители притежават капацитет да полагат адекватни грижи и имат силна емоционална връзка с детето/, с оглед защита на най-добрия му интерес е приела, че тези мерки следва да осигуряват по-пълноценно и дълготрайно общуване и да доразвият отношенията между баща и син. С оглед на изложеното не е налице твърдяното отклонение от задължителната практика на ВКС и хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, респективно не са налице данни за накърняване на най-добрия интерес на детето, за който съдът следи и служебно. При евентуална промяна на обстоятелствата мерките за упражняване на родителските права могат да бъдат променени по инициатива на всеки от родителите, с оглед настъпилите нови обстоятелства. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,