Определение № 44 от 04.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2543/2015 г.

Производството е образувано по молба на адвокат Г. Д. Г., [населено място], назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК за особен представител на Т. Д. П., с която се иска присъждане на възнаграждение за процесуалното представителство за касационното производство. Ответникът по молбата П. Б. П., [населено място], счита молбата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Молителят е бил назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК за особен представител на ответника по иска Т. Д. П. по гр. дело № 10849/2012 г. на Софийския градски съд. Съобразно разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК разноските за особен представител, назначен по този ред, са за сметка на ищеца. Според ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС ГПК предвижда и форма на процесуално представителство, което макар и регламентирано от специална правна норма не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки. Правната уредба на това представителство се съдържа в чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК и се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК. Особеният представител се назначава с акт на съда - определение, от който произтича и неговата представителна, спрямо отсъстващата страна, власт. Това представителство, съобразно чл. 36, ал. 1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката (особеният представител винаги е адвокат) се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Възнаграждението за особения представител винаги е дължимо от ищеца и размерът му следва да бъде определен съобразно указаното в чл. 36, ал. 1 ЗА, препращащ към Наредба № 1/2004 г., с оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност. В случая възнаграждението трябва да се определи по правилото на чл.9, ал.3 от наредбата и е в размер на 2 023.17 лв. По изложените съображения и на основание чл.77 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.