Решение № 2697 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7027/2012 г.
ВАСVIII отделение26.02.2013reporting judge Свилена Проданова
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 916 от 4.04.2012 г., постановено по адм. дело № 2452 по описа на Административен съд Варна за 2011 г. Решението е окончателно.
Grounds
Решение № 2697 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7027/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна при ЦУ на НАП против Решение № 916 от 4.04.2012 г. постановено по адм. дело № 2452 описа на Административен съд град Варна за 2011г, с което е отменен РА № 181004587/15.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 264/9.06.2011 г. на директора на Дирекция на "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и за присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационната Петър Димитров Петров, чрез адв. Десислава Петкова-Топалова, депозира молба, в която моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 916 от 4.04.2012 г. постановено по адм. дело № 2452 описа на Административен съд град Варна за 2011 г. е отменен РА № 181004587 от 15.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 264/9.06.2011 г. на директора на Дирекция на "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на Петър Димитров Петров, ЕГН **********, по реда на чл. 19, ал. 1 ДОПК е определена отговорност за данъчни задължения и осигурителни вноски на "МККД Груп" ЕООД за д. п. м. 04.2008 г. - м. 05.2009 г., общо в размер на 194045.09 лв. главница и лихви. За да уважи жалбата, първоинстанционният съд е приел, че не са установени предпоставките за възникване на фактическия състав за реализиране на отговорността, поради което изводите на органа по приходите, че е налице основание за реализиране отговорност по чл. 19, ал. 1 пр. 1 ДОПК са незаконосъобразни. Съдът е дефинирал предпоставките за осъществяване на отговорността за увреждащата фиска деятелност на управителя на задълженото за публични вземания лице. Приел е, че не е доказано извършването на вредоносната дейност от Петров чрез укриване на факти или обстоятелства от орган по приходите, както и причинна връзка на такова поведение с вредоносния резултат - препятстваната възможност да се съберат данъците. Касаторът оспорва решението като излага доводи за неговата необоснованост и материална незаконосъобразност предвид наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 1 от ДОПК като особен вид солидарна отговорност за физическите лица - членове на органи на управление или управители на задължени юридически лица. Постановеното решение е правилно. С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността. Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Кумулативно необходимите предпоставки за това са: 1) лицето да има качеството на чл. на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното, 2) да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, 3) причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, 4) невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и ЗОВ. Отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение. Не е спорно и е установено по делото, че РЛ е било управител на "МККД Груп" ЕООД за д. п. м. 04.2008 г. - м. 05.2009 г., за които данъчни периоди с РА за дружеството са установени данъчни задължения поради непризнато право на данъчен кредит по доставки, които приходните органи са приели за нереални поради липса на данъчно събитие и оттам неправомерно начисляване на данъка /ДДС/, както и във връзка с деклариране на освободени доставки /със ставка на ДДС 0%/, които приходните органи са приели за облагаеми /със ставка на ДДС 20 %/, при което дължимият ДДС е коригиран в посока увеличение. Спорно е било дали управителят е отговорен за тези задължения, на осн. чл. 19, ал. 1 ДОПК, относно наличието на предпоставките по т. 2, 3 и 4, посочени по-горе в настоящото решение. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е приел, че задължение на приходните органи е да докажат всички елементи на правопораждащия фактически състав като основание за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Правилно е прието, че спрямо действията на управителя като РЛ е непротивопоставимо установеното с РА на дружеството, досежно извършените действия от последното. Управителят в личното си качество не е бил самостоятелна страна в проведеното спрямо дружеството ревизионно производство, при което е без значение дали го е представлявал или не в това производство, освен това са различни фактическите състави, обуславящи в единия случай отговорността на дружеството, а в другия - тази на управителя му. Издадените ревизионни актове спрямо дружеството имат доказателствено значение единствено и само досежно наличието и размера на установените задължения за данъци или ЗОВ спрямо дружеството и периода, за който са установени тези задължения. Не може да бъде възприето изразеното от касатора становище, че отговорността по чл. 19 от ДОПК е солидарна отговорност. Самата разпоредба на чл. 19 от ДОПК не използва тази характеристика при формулиране на хипотезата и в двете алинеи. Нещо повече, предвидената в чл. 20 от ДОПК поредност при налагане на обезпеченията и принудителното изпълнение изключва солидарността, която не може да се предполага и следва да бъде изрично прогласена от закона. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, за разлика от аналогичната на чл. 21, ал. 1 ДПК , не предвижда солидарна отговорност, както между ревизираното дружество и негов управител, така и между повече от един негови представители. В тази връзка съдът обосновано и законосъобразно е приел, че с представянето на РА на дружеството и черпене на доводи единствено въз основа на отразеното в тях, не е доказано при условията на пълно доказване наличието на поведение на РЛ, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите. Предвид процесуалната пасивност на органа по приходите, както във фазата на административното, така и във фазата на съдебното обжалване, съдът правилно е приел за ненастъпили недоказаните факти от описания фактически състав. Твърденията на приходните органи във връзка с позоваването им на РА на дружеството е, че управителят като представител на дружеството е бил длъжен да подаде СД по ЗДДС, в която вярно да отрази извършените и получени облагаеми доставки за съответните периоди. Като отразил в СД по ЗДДС данни за начислен данък върху добавената стойност върху данъчни основи, но със ставка 0 %, при действителна такава от 20 %, както и данни за упражнено право на данъчен кредит по фактури, по които не е налице данъчно събитие и реално извършени доставки, според приходните органи управителят укрил факти и обстоятелства относно действителния размер на дължимите от дружеството задължения по ЗДДС. Доколко обаче декларираното по този начин съставлява действия по укриване на факти и обстоятелства, които лицето да е било длъжно да обяви пред приходните органи. В процесния случай съдът намира, че действията на управителя не представляват укриване на такива факти и обстоятелства. Съгласно Чл. 125.
ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. В случая справката-декларация е подадена въз основа на отчетните регистри. За да е налице "укриване" на факти и обстоятелства следва да се установи, че са налице такива от значение за данъчното облагане и са били налични и известни на лицето към момента на декларирането. В случая би следвало да се установи, че към релевантния момент на подаване на всяка СД по ЗДДС, управителят е знаел или е следвало да знае, че липсва данъчно събитие, тъй като доставките не са реално извършени или че са облагаеми относно неначисления ДДС поради посочена нулева ставка. Субективната страна на деянието не е установена с възможните доказателствени средства. Липсва един от елементите на обсъждания фактически състав, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на ревизионния акт Решението на АС Варна е обосновано и законосъобразно и в частта на изложените мотиви относно приетата недоказаност на останалите две предпоставки от ФС на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Липсват доказателства, както за причинна връзка между евентуално укритите от управителя данни и неудовлетвореното вземане, така и за това, че органите по приходите не са могли да съберат установените с РА публични задължения на дружеството. В потвърждаващото РА решение са изложени подробни мотиви, че клиенти и доставчици на ревизираното дружество, някои от които свързани с него лица, са субекти, укриващи се от приходните органи, имащи невнесени големи данъчни задължения и дерегистрирани по ЗДДС лица. Направен е извод, че за ревизираните периоди дружеството е участвало във вериги с тези клиенти и доставчици, като всички субекти по тези вериги са имали недобросъвестно поведение и са извършвали действия с цел отклонение от данъчното облагане. За ревизираните периоди "МККД Груп" ЕООД не е внесло начисления данък по фактурите, издадени на клиентите, а е приспаднало данъчен кредит по фактурите на доставчиците и по този начин механизмът на ДДС се използвал за облагодетелстване на дружеството. Тези мотиви, сами по себе си, не са достатъчни за обосноваване на посочената причинна връзка, ангажираща отговорността на управителя. Съгласно тях, облагодетелстването на ревизираното дружество, е станало поради невнасяне на дължим и начислен от самото него ДДС и приспадане на неследващ се данъчен кредит. Не е обоснована връзката между неправилното деклариране и несъбраните данъчни задължения на дружеството. На следващо място, в актовете на приходните органи липсват данни за имущественото състояние на ревизираното дружество, както в ревизираните данъчни периоди, така по време на ревизионните производства по издаването на РА, така и след това. Установяването на тези обстоятелства е от значение, за да може да се направи сравнение между имущественото състояние на дружеството преди твърдяното и евентуално деяние по укриване на факти и обстоятелства, и след това. За дружество, което не е разполагало с активи, парични средства и не е извършвало реална стопанска дейност, т. е. по начало не може да изпълнява задълженията си поради финансовото си състояние, трудно може да се докаже, че не е изпълнило впоследствие установени данъчни задължения единствено поради укриване от страна на управителя на факти при декларирането по ЗДДС. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК, изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество т. е. посоченото поведение на управителя следва да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания. Освен това, в доказателствена тежест на приходните органи е да установят по безспорен начин, че са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник. Доказано е наличие на предварително обезпечаване на задълженията по РА на дружеството чрез налагане на запор върху банковите му сметки и образуване на изпълнителни дела след издаване на РА, в резултат на които е събрана единствено сумата 15,26 лв. Няма обаче никакви данни от проверки дали дружеството има други имущества или вземания, които биха могли да послужат за удовлетворяване на фиска. Предвид всичко изложено, първоинстанционният съд правилно е приел, че не е доказано наличието на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК, поради което е отменил РА. Касационната жалба е неоснователна, решението на АС Варна следва да остане в сила. Не се присъждат разноски за касационната инстанция, тъй като не са заявени искания за заплащане на такива, не са представени данни за действително направени разноски.