Решение № 10467 от 11.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 956/2017 г.

Решение № 10467 от 11.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 956/2017 г., VII о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "БМФ П. Б." ЕАД от гр. Б., против решение № 1856/14.11.2016 г. по адм. д. № 1714/2015 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължение по декларация на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК с изх. № 70-00-4329/1/01.07.2015 г., издаден от Ф. П. - ревизии в отдел "Контрол и принудително събиране" към дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Б., потвърден с решение № 70-00-4329/5/11.08.2015 г. на директора на дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Б. досежно установеното вземане за такса битови отпадъци (ТБО) за периода от 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. за декларирани от касатора недвижими имоти. В жалбата са наведени доводи срещу решението, като неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд неправилно е тълкувал законовите норми във връзка с понятията населено място, строителни граници, урбанизирана територия и територия на транспорта. Строителните граници на населеното място се определят от подробния устройствен план, а не от общия устройствен план. Имотите стопанисвани от касатора се намират не в урбанизираната територия на населеното място гр. Б., а в територия на транспорта, представляваща П. Б., която се подчинява не на ЗУТ, а на ЗМПВВПРБ, като границите на пристанищата, техните Генерални планове и контрола върху тях се извършва от Министерски съвет или министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а не от общините. Следователно, пристанищата като територии с особен статут, не са част от населените места и не попадат в строителните им граници. Поради това пристанище Б. не е част от населеното място гр. Б., и процесните имоти, разположени на това пристанище, не са част от населеното място гр. Б., както неправилно е преценил първоинстанционният съд. Оспорва дължимостта на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, тъй като тези услуги не се предоставят по отношение на имотите му. Услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, не са били реално извършвани през процесния период, поради което е налице хипотезата по чл. 71, т. 1 и т. 2 ЗМДТ. Сочи се, че по отношение на недвижим имот с партиден № 1308232430502, за който е подадена декларация вх. № 6045/11.06.2013 г., представляващ две сгради с местонахождение ЖП гара Б., същият е част от концесионната територия, тъй като дейността на сградите е свързана с дейността на пристанището по пренасяне на жп товари. Съдът не спазил задължението си съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК да укаже на касатора, че за това обстоятелство от значение за делото не сочи доказателства, което е съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на АУЗД. В съдебно заседание се представлява от адв. П. и поддържа жалбата. Претендира разноски. Ответникът - директорът на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Б., редовно уведомен, в съдебно заседание не се представлява. Оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. В случая кметът на община Б. е издал заповед № 2951/29.10.2014 г. Населеното място гр. Б. е фиксиран район - точка А от заповедта. В административното производство е доказано със съответните книжа, че концесионните имоти са част от населеното място гр. Б., попадат в строителните граници на града, определени съгласно действащия общ устройствен план, което се установява и от заключението на съдебно-техническата експертиза. Представя доказателства пред касационната инстанция за предоставяне на услугите определящи таксата битови отпадъци, потвърждаващи извършването на услугите през периода в АУЗД. Моли решението да бъде потвърдено и да се присъдят разноски за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че съдебното решение не страда от пороци и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди твърденията на страните и доказателствата по делото, след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за основателна, по следните съображения: Предмет на касационна проверка е решението на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата на "БМФ П. Б." ЕАД срещу АУЗД № 70-00-4329/1/01.07.2015 г., издаден от Ф. И. П. - главен експерт - ревизии в отдел "Контрол и принудително събиране" към дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Б.. АУЗД е издаден на основание чл. 103, ал. 3 от ДОПК, съгласно подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ, с входящи номера изброени в АУЗД, подадени от касатора, по постъпило писмено искане с вх. № 70-00-4329/22.06.2015 г. от задълженото лице, състоящо се от единадесет искания за издаване на акт за установяване на публични вземания, за недвижими имоти предмет на концесия от задълженото лице - концесионер. Видно от представено на л. 554 от адм. д. № 1714/2015 г. писмо изх. № 70-00-620 (1)/30.01.2014 г. изпратено от директора на дирекция "Околна среда" при община Б. до изпълнителния директор на "БМФ П. Б." ЕАД, във връзка с писмо вх. № 70-00-620/28.01.2014 г. относно такса битови отпадъци, за имотите собственост на "П. Б.", находящи се на територията на "Пристанищен терминал Б., изток- 2" и "Пристанищен терминал Б. запад", предоставени на концесия на "БМФ П. Б.", дирекция "Околна среда" потвърждава, че сметосъбирането и сметоизвозването от обекти на П. Б. предоставени на концесия на "БМФ П. Б." е организирано самостоятелно. С АУЗД са установени вземания за услугата поддържане чистота на териториите за обществено ползване за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. по декларациите на обща стойност 443 432,11 лв. АУЗД е оспорен от дружеството по административен ред и е потвърден с решение № 70-00-4329/5 от 11.08.2015 г. на директора на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Б.. С решение № 1856/14.11.2015 г. по адм. д. № 1714/2015 г. на Административен съд Б. е отхвърлена жалбата на "БМФ П. Б." ЕАД срещу АУЗД. За да постанови този резултат съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в нормативно предписаната форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Като концесионер на описаните в АУЗД имоти, "БМФ П. Б." ЕАД се явява задължено лице по смисъла на чл. 64, вр. с чл. 11 ЗМДТ. Въз основа на доказателствата по делото и заключенията на основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза съдът е приел, че имотите на дружеството-касатор попадат в границите на районите, в които се извършва услугата почистване на териториите за обществено ползване. Също е счел за безспорно доказано предоставяне на услугата по чл. 62 ЗМДТ "поддържане чистота на териториите за обществено ползване" в района, в който се намират имотите на касатора, поради което за последния е възникнало установеното в АУЗД задължение за заплащане на ТБО за посочения в АУЗД период. Решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план- сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Относно таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чл. 71, т. 2 ЗМДТ е предвидено, че не се дължи, когато услугата не се предоставя. В случая видно от събраните по делото доказателства, услугата не е предоставяна. Според разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: 1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други; 2. събиране, включително разделно, на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им; 3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците; 4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. От доказателствата по делото не се установява, че е приложима разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ по отношение имотите на касатора. В административната преписка по делото не е представено решение на О. Б. по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, за процесния период - 2015 г. За да е дължима таксата за битови отпадъци е необходимо услугите по чл. 62 ЗМДТ да са престирани от общината и ползвани от съответния правен субект. Таксата за услугите не е данък и нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижимия имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правната връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ и фактическо престиране и ползване на услугата. С оглед обаче на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които тези услуги преследват, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога услугите се счита, че не са ползвани. За да е налице задължение за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината да е престирала услугата. Без да е налице престиране на услугата не е налице задължение за такса - чл. 71, т. 2 ЗМДТ. За да е налице престиране на услугата първо кметът на общината трябва да е включил услугата в заповедта си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и да е определил границите на районите, в които услугата ще се предоставя. Второ, необходимо е недвижимият имот, за който се заплаща таксата, да бъде в рамките на границите на района, определен от кмета на общината. Трето, общината трябва фактически да е извършвала дейността. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС - РЕШЕНИЕ № 218 ОТ 09.01.2015 Г. ПО АДМ. Д. № 3708/2014 Г., VII ОТД. НА ВАС. С цитираната в решението на първоинстанционния съд заповед № 2951/29.10.2014 г. на лист 21 по адм. д. № 1714/2015 г. на кмета на община Б., на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ са определени границите на районите на територията на община Б., включени в системата на организирано поддържане на чистотата, в които през 2015 г. (процесния период) ще се предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване, както следва: А. Строителните граници на гр. Б., кварталите и населените места; Б. Вилни зони и селищни образувания; В. Други застроени терени извън границите на районите, посочени в т. А и т. Б, включени в системата на организирано поддържане на чистотата. Касационният състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че територия на транспорта, в каквато се намират имотите на касатора, може фактически да е разположена в населено място, т. е. в урбанизирана територия, респ. в неговите строителни граници. Твърде ясно и безпротиворечиво в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗУТ, в Г. втора "Предназначение на териториите и поземлените имоти", са определени и разграничени видовете територии. Тази разпоредба предвижда, че според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на транспорта. В ал. 2 на чл. 7 от ЗУТ е предвидено, че територии с предназначение земеделски, горски или урбанизирани територии могат да бъдат едновременно и с предназначение защитени територии, определени със закон. Следователно териториите на транспорта са ясно отграничени от урбанизираните територии - населени места и селищни образувания, като законодателят не е предвидил възможност от припокриването им, а напротив, направено е разграничение според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове. От това, че пристанище Б. попада в одобрения общ устройствен план, не може да се изведе заключението, че същото представлява урбанизирана територия, а не транспортна, или пък, че се припокрива с урбанизираната територия (населеното място). В ал. 2 на чл. 7 на ЗУТ е предвидена изрично възможността територии с предназначение урбанизирани територии да бъдат едновременно и с предназначение защитени територии, определени със закон. Няма обаче изрично нормативно уредена възможност урбанизирани територии да бъдат едновременно и транспортни територии. С оглед на това тълкуването дадено от първоинстанционния съд не може да се възприеме за правилно. В чл. 8 от ЗУТ е предвидено, че конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде: 1. в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други; 2. в земеделски територии - за обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и други); 3. в горски територии - за гори (дървопроизводителни гори, защитни гори, рекреационни гори и други) и горски земи (поляни, земи, заети от храсти, скали и други); 4. в защитени територии - за природозащита (природни резервати, национални паркове, природни забележителности, поддържани резервати, природни паркове, защитени местности, плажове, дюни, водоизточници със санитарно-охранителните им зони, водни площи, влажни зони, защитени крайбрежни ивици) и за опазване на обектите на културно-историческото наследство (археологически резервати, отделни квартали или поземлени имоти в населени места с културно-историческо, етнографско или архитектурно значение); 5. в нарушени територии - за възстановяване и рекултивация на кариери, рудници, насипища, хвостохранилища, депа за отпадъци, свлачища, срутища и други; 6. в територии, заети от води и водни обекти - за вътрешните морски води и териториалното море, българския участък на река Дунав, реките, езерата и язовирите; 7. в територии на транспорта - за републиканските и местните пътища, железопътната инфраструктура, пристанищата и летищата. В разпоредбата на чл. 8 е определено какво може да бъде конкретното предназначение на териториите и че то се определя с подробните устройствени планове. По делото не се спори, а и се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза, че за територията, в която се намират имотите стопанисвани от "БМФ П. Б." ЕАД - концесионер на пристанище Б., няма подробен устройствен план, но има общ устройствен план. Според разпоредбата на чл. 9 от ЗУТ, в територии без устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото им използване, освен ако използването противоречи на закон. Територията по своето предназначение, а и според приетия ОУП е транспортна територия, с конкретно предназначение - пристанище, по аргумент от чл. 9 от ЗУТ, въпреки, че за нея няма одобрен ПУП. Липсата на одобрен такъв не е основание да се приеме, че пристанище Б. попада в урбанизирана територия, в строителните граници на населеното място, тъй като по предназначение тя е транспортна територия. Предвид и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗУТ, която определя, че промяната на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план при условията и по реда на този закон. По аргумент от тази разпоредба, при липсата на одобрен ПУП (план за регулация, план за застрояване) за територията на П. Б., в която се намират имотите на касатора, няма как тази територия да се намира в строителните граници на населеното място - гр. Б., респ. да е урбанизирана територия. В разпоредбите на § 5 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ са дадени дефиниции на понятията, които не са съобразени и тълкувани правилно в тяхното единство и съвкупност от първоинстанционния съд. Съгласно т. 2 на § 5 от ДР на ЗУТ, "Поземлен имот" е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. Важно е определението, дадено в т. 8 на § 5 от ДР на ЗУТ, според което: "Територия" или "устройствена зона" по чл. 11 представлява съвкупност от съседни поземлени имоти със сходни характеристики и преобладаващо предназначение Според § 5, т. 3 от ДР на ЗУТ, "Неурегулирана територия" е територия, в която поземлените имоти не са урегулирани с подробен устройствен план. В т. 4 от § 5 е посочено, че: "Територии с особена териториалноустройствена защита" са защитените територии за природозащита по Закона за защитените територии, за културно-историческа защита по Закона за културното наследство, други територии със специфична характеристика, чийто режим на устройство и контрол се уреждат в отделни закони (високопланинските и крайграничните територии, морското крайбрежие, територията на столицата и други), свлачищните територии, санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води - публична държавна собственост съгласно Закона за водите. В т. 6 на § 5, като отделно понятие е дефинирана "Територия на населено място", която е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Предвид и особения статут на пристанището, като транспортна територия и територия с особена териториалноустройствена защита, по отношение на който е в сила и чийто статут се урежда от специалния закон - Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р. Б. (ЗМПВВППРБ). Според чл. 1, ал. 1 от този закон, той урежда правния режим на морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р. Б.. Според чл. 1, ал. 2 от ЗМПВВППРБ в морските пространства и вътрешните водни пътища и в пристанищата Р. Б. упражнява суверенитет, определени суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с общопризнатите принципи и норми на международното право и международните договори, по които Р. Б. е страна. В специалните разпоредби на Раздел IV от ЗМПВВППРБ са подробно уредени изискванията и процедурите относно: Раздел IV.: "Изграждане на нови пристанища и специализирани пристанищни обекти, разширение, реконструкция и рехабилитация на пристанища и специализирани пристанищни обекти ". Съгласно разпоредбата на чл. 112а, ал. 1 от Раздел IV на ЗМПВВППРБ, решение за разширяване на съществуващо и за изграждане на ново пристанище за обществен транспорт с национално значение се взема от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в съответствие с одобрената от Министерския съвет Стратегия за развитите на транспортната система на Р. Б. и Общия генерален план за транспорта на България. Решението се предхожда от предварително (прединвестиционно) проучване и изработен на негова основа проект на генерален план на пристанището. Съгласно чл. 112а, ал. 2, Генералният план на пристанище за обществен транспорт се основава на предварително (прединвестиционно) проучване за развитието на пристанището и определя: 1. функционалното зониране съобразно технологичното и организационното обособяване на необходимата територия на пристанището; 2. терените за терминали и зоните за извършване на дейности по чл. 116а; 3. комуникационно-транспортната мрежа и другите общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура на пристанището, както и съоръженията на пристанището. В чл. 112а, ал. 3 от ЗМПВВППРБ е предвидено, че Генералният план на пристанище за обществен транспорт се приема от междуведомствен експертен съвет, назначен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Според ал. 4, чл. 112а, в междуведомствения експертен съвет задължително се включват упълномощени представители на общините и областите по местоположение на пристанището за обществен транспорт и експерти от Министерството на финансите, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на околната среда и водите. В зависимост от спецификата на съответното пристанище в съвета могат да се включват представители и на други заинтересувани ведомства. Чл. 112а, ал. 5 предвижда, че приетият генерален план по ал. 3 се одобрява от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл. 112а, ал. 6 от ЗМПВВППРБ, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават наредба за обхвата и съдържанието на генералните планове на пристанищата за обществен транспорт, както и за тяхното изработване, одобряване и изменение. В разпоредбата на чл. 112а, ал. 7 е предвидено, че одобреният по реда на ал. 5 генерален план е подробен устройствен план по смисъла на Закона за устройство на територията - план за регулация и застрояване за пристанищната територия и парцеларен план за пристанищната акватория. Съгласно чл. 112а, ал. 9 от ЗМПВВППРБ, визата за проектиране на цялото пристанище или на отделни обекти и подобекти в него представлява извадка от одобрения генерален план на пристанището. Видно от представена на лист 177 по адм. д. № 1714/2015 г. заповед № РД-08-357/08.07.2014 г. / № РД-07-674/22.07.2014 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие на основание чл. 112а, ал. 1 и 2 от ЗМПВВППРБ, чл. 20, ал. 1, т. 2, чл. 22, ал. 2 и § 5 от ПЗР във връзка с чл. 39, т. 1, т. 3, буква "а" и т. 4 и чл. 40 от Наредба № 10 за обхвата и съдържанието, изработването, одобряването и изменението на генералните планове за пристанищата за обществен транспорт, е наредено: 1. Разрешава се изработването на проект за изменение на Генералния план за развитие на пристанище Б. до 2015 г., одобрен със заповед № РД-08-244 от 21.03.1997 г. на министъра на транспорта, в частта му за пристанищен терминал "Б.-И.-2" - подробен устройствен план - план за регулация и застрояване на пристанищната територия и парцеларен план на пристанищната акватория. Предвид тази заповед, е още по-малко възможна и обоснована твърдяната от първоинстанционния съд съвместимост между транспортните територии и урбанизираните такива и възможност територия за транспорт да се намира в урбанизирана територия или да съвпада с такава. Предвид изложеното и цитираните по-горе законови разпоредби, касационният състав намира, че от доказателствата по делото и заключението на СТЕ (основна и допълнителна) не се установява безспорно, че имотите на касатора са включени в границите на районите на територията на община Б., в които през 2015 г. е предоставяна услугата поддържане на чистотата на територии за обществено ползване. Режимът на достъп до пристанището е ограничен, поради което практически тези услуги не са извършвани. От доказателствата по делото не се установява по безспорен начин предоставянето на услугите, за които с процесния АУЗД са установени задължения по декларация на касатора. С оглед представените от ответника протоколи за извършена работа, липсва договор за предоставяне на тази услуга сключен от община Б. за 2015 г., като представеният такъв пред настоящата инстанция е с регистрационен номер № 93-ОП-142 (5)/01.06.2015 г. и без посочена дата на самия договор. В договора са конкретизирани населени места, за които се уточняват различни видове услуги, като част от услугата по ТБО, като отново липсва споменаване на типовете услуги, предоставяни на територията, където се намират имотите на касатора. Не са представени фактури, платежни нареждания или други платежни документи, удостоверяващи плащане на извършените услуги по поддържане на териториите за обществено ползване за процесния период. Липсва и не е представен от ответника по касация одобрен с решение на О. Б. план-сметка за дейностите за услугите по чл. 62 от ЗМДТ за 2015 г. Предвид изложеното, касационният състав намира, че неправилно съдът е счел за безспорно доказано предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ в района, в който са ситуирани имотите на жалбоподателя, поради което за последния е възникнало установеното в АУЗД задължение за заплащане на ТБО за посочения в АУЗД период, за услугата почистване на териториите за обществено ползване. Спорна е дължимостта на таксата по чл. 62 ЗМДТ с оглед регламентираните в чл. 71, т. 1 - т. 3 с. з. хипотези при установеността на които законът предвижда, че ТБО не се събира от общинската администрация. Осъществяването на тези хипотези е предпоставено от преценката за доказано наличие на действително извършени дейности по чл. 62 ЗМДТ по трите компонента - събиране, извозване и обезвреждане в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място, като именно по този въпрос е налице противоречие в позициите между страните. Видно от заключението на допълнителната съдебно техническа експертиза, концесионната територия не съвпада с територии за обществено ползване, които макар и да са налични, нямат обща граница с концесионната територия, а и самата територия е с ограничен достъп. Услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не се извършват и на самата концесионна територия. Вещото лице е дало заключение, че няма допир на концесионната територия с площи за обществено ползване. Това е онагледено в изготвената от СТЕ комбинирана скица, където са обозначени най-близките територии за обществено ползване. От тази скица и поясненията дадени от вещото лице в с. з. от 24.10.2016 г. (на л. 588 по адм. д. № 1714/2015 г. следва, че щом имотите от концесионната площ нямат допир с територии за обществено ползване, за тези имоти на ответника общината не предоставя услуга по поддържане на територии за обществено ползване. Според поясненията на вещото лице, няма свободен достъп до концесионната територия, има пропускателен режим и няколко, описани от в. л. начина да се достигне до концесионната територия. Също така, според поясненията дадени от в. л., в случая Б. има одобрен ОУП и в този ОУП са означени всички граници на всякакъв вид територии и в този план е посочено, че пристанището е за транспорт - територия отредена за транспорт По делото не се спори, че касаторът има сключен договор с консорциум "ТИТАН- Б." за осъществяването на сметосъбиране и сметоизвозване. Относно таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чл. 71, т. 2 ЗМДТ е предвидено, че не се дължи, когато услугата не се предоставя. В случая първоинстанционният съд необосновано от събраните по делото доказателства е приел, че услугата е предоставяна. Съгласно заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за процесния период, районът, в който се намират имотите на касатора не попада в териториите, в които тази услуга се предоставя. Относно изпълнението на дейностите, включени в услугата поддържане на териториите за обществено ползване, като почистване на уличните платна, снегопочистване, озеленяване, са представени документи (протоколи за извършена работа) по периоди, съставени от консорциум "Т.-Б.", в които са описани извършените дейности, включващи и такива по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Във връзка с възражението на касатора, че подобни дейности не са провеждани на територията на неговите имоти и в непосредствена близост до тях, следва да се отбележи, че таксата за услугата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имотите му или в непосредствена близост до тях, именно защото се касае за територии за обществено ползване, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. В случая обаче, територията на пристанище Б. не е част от територия за обществено ползване, не е част от територията на населеното място, достъпът до нея е ограничен, същата представлява транспортна територия и е подчинена на специален режим. На базата на гореизложеното, административният орган носи доказателствената тежест по установяване наличието на двете кумулативни предпоставки, обуславящи дължимост на ТБО, а именно - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата. В тази връзка, от доказателствата по делото не се установява, че през процесните данъчни периоди услугите по компонента, визирани в чл. 62 ЗМДТ и включен в процесния АУЗД са действително предоставени. Тяхната обективна наличност би следвало да се установява от представени договори, сключени между община Б. като възложител и търговските дружества - изпълнители. Договорите установяват валидни облигационни отношения между страните, свързани с възлагането на дейностите по трите компонента - сметосъбиране и сметоизвозване на територията на община Б. до депото за твърди битови отпадъци, депониране и обработка поддръжка на чистотата на териториите за обществено ползване. Установяването на действително извършената работа се доказва с представени двустранно подписани протоколи, съставени от представители на възложителя и изпълнителите, които да съдържат данни за вида на предоставените услуги, тяхното количество, цена и местоизвършване на дейностите. Все във връзка с установяването на релевантните обстоятелства по реално престиране на възложените от общината работи, трябва да са представени и други кореспондиращи помежду си частни свидетелстващи документи - месечни отчети, фактури и платежни нареждания, чиято съпоставка следва сочи на действително изпълнени услуги съгласно предмета на посочените по-горе договори. В случая такова съответствие не се установява по безспорен начин от доказателствата по делото. По отношение на направеното с касационната жалба възражение за недвижим имот с партиден № 1308232430502, за който е подадена декларация с № 6045/11.06.2013 г., представляващ две сгради - стрелкова кабина и оперативна сграда, относно определената ТБО, формирана от услугите сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на териториите за обществено ползване: Касационният състав намира за същото за основателно, тъй като административният орган не е установил по безспорен начин, че имотът не попада в концесионната територия, и че не е част от концесията. Касаторът поддържа, че имотът е част от концесията и е пряко свързан с дейността по концесията, въпреки, че сградите според приетото от първоинстанционния съд се намират на територията на ЖП гарата. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ за този имот не е представена на хартиен носител от ответника по касация, тъй като такъв не е открит, а е представена като разпечатка от електронен носител. В нея като собственик на имота фигурира Национална компания "Железопътна инфраструктура", а като ползвател "БМФ П. Б." ЕАД. Актът е постановен при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК. От касатора не са изискани доказателства относно принадлежността на имота към концесионната територия. Не се опровергава твърдението на касатора, че и за този имот не е следвало да се начислява ТБО за услугите сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на териториите за обществено ползване. Като част от концесията, за имота дружеството касатор има договор за сметосъбиране и сметоизвозване с Консорциум "Титан - Б.". Относно поддържането на териториите за обществено ползване - отново територията, на ЖП гарата е по предназначение транспортна територия - железопътна инфраструктура по чл. 8, т. 7 от ЗУТ, а не урбанизирана територия (населено място, селищно образувание) по чл. 8, т. 1 от ЗУТ. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че са налице визираните в касационната жалба отменителни основания и решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови отмяната на оспорения АУЗД. Предвид изхода на делото и своевременното искане на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски пред двете инстанции. На лист 581 по адм. д. № 1714/2015 г. е представен от касатора списък на разноските по чл. 80 ГПК пред първоинстанционния съд. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение