Определение № 3 от 26.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 514/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Т. Г. Т. от[населено място] против въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 1 от 25.01.2010 год., по в.гр.д.№ 632/2009 год., в частта, с която е потвърдено решението на Старозагорския районен съд № 83 от 19.10.2009 год., по гр.д.№ 1945/2009 год. и е признато за установено по предявения от «В. И К.» ЕООД, гр.С. З. иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК, че касаторът, в качеството му на ответник дължи на ищцовото ЮЛ- търговец сумите: 707.61 лв., представляваща част от общата сума от 8 491.39 лв. - обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, в резултат на неправомерно присъединяване към водоснабдителната система, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05. 02. 2009 год. до окончателното и изплащане, 458.21 лв. – мораторна лихва за периода 12.05.2004 год.- 05.02.2009 год. върху гланицата от 707.61 лв., за изпълнението на което парично задължение е издадена заповед № 493/12.02.2009 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.№ 550/2009 год. на Старозагорския районен съд. Касаторът излага подробни съображения за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон, довело до неправилна правна квалификация на предявените искове и непарилно приложение института на погасителната давност, както и на съществените съдопроизводстевни правила при определяне размера на дължимите суми, поради което иска отмяната му и решаване на спора по същество от касационната инстанция. Поддържаното в депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основание за достъп до касационен контрол е по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразил по основателността и. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПКот надлежно легитимирана страна, но процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съобразно императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лева, каквато е и разглежданата с настоящата касационна жалба хипотеза. Касае се до обективно съединени установетелни искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, всеки от които е с цена под 1000 лева, за което е правно ирелевантно, че са заявени като частични. Следователно при отсъствието на легална законова дефиниция относно понятието «обжалваем интерес», то критерият следва да бъде определен въз основа на заявения от касатора, така и с оглед цената на всеки един от предявените искове. Или с оглед гореизложеното следва да се приеме, че в случая този обжалваем интерес за всеки един от обективно съединените искови претенции е под 1000 лева, поради което и по силата на изрично разпоредената от закона необжалваемост, касационният контрол по отношение на обжалавния въззивен съдебен акт се явява недопустим. Водим от горното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.286, ал.1, т.3 ГПК