Решение № 6315 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2018 г.

Решение № 6315 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 17, ал. 1, предл. трето от Закона за физическото възпитание и спорта /ЗФВС – отменен ДВ, бр. 86/18.10.2018 година, в сила от 18.01.2019 година/. Образувано е по жалба на сдружение "ШАХМАТНА ФЕДЕРАЦИЯ БЪЛГАРИЯ" представлявано от председателя М. Стойнев, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. "България" № 1, етаж 2, срещу Заповед № РД-10-18/28.09.2018 г. на министъра на младежта и спорта, с която на жалбоподателя е отказано издаване на спортна лицензия по заявление вх. № 09 – 00 – 3957819.10.2017 година. Възраженията на жалбоподателя могат да се групират в следните точки: 1. Допуснато нарушение на административно-производствените правила: Ответникът нарушил разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, като при наличие на адм. д. № 2028/2018 година по описа на ВАС, преюдициално спрямо настоящото, издал процесната Заповед № РД-10-18/28.09.2018 г. 2. Материална незаконосъобразност на административния акт: Според жалбоподателя, отказът за издаване на спортна лицензия се базира на два констатирани от органа пропуска в документацията по заявлението за спортна лицензия, а именно: 2. 1. Заявителят не е представил Удостоверение за актуално състояние на Сдружение "Шахматен клуб БЛИЦ" – гр. София, в нарушение на изискването на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6 от 10.05.2018 година за реда за лицензиране на спортните организации в Република България, издадена от министъра на младежта и спорта на основание чл. 17, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта, приложима съгласно пар. 4 за образуваните и недовършени производства за издаване на лицензия /Наредба № 6/. 2. 2. Заявителят не е представил документи, удостоверяващи, че е осигурено ползването на спортните обекти съгласно представения списък в противоречие с разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 9 от Наредба № 6. Жалбоподателят твърди, че към датата на подаване на допълнителните документи с молба вх. № 09-00-3957/26.09.2018 година, Сдружение "Шахматен клуб БЛИЦ" не е член на Сдружение "ШАХМАТНА ФЕДЕРАЦИЯ БЪЛГАРИЯ", като същото обстоятелство било отразено в Списъка на спортните клубове – членове на сдружение "ШАХМАТНА ФЕДЕРАЦИЯ БЪЛГАРИЯ", представен на Комисията за лицензиране и атестиране към министъра на младежта и спорта с молба от 26.09.2018 година, намираща се в административната преписка. Поради това оспорва като неоснователен първия мотив за отказ за издаване на претендираната лицензия. По отношение на втория мотив за отказ за издаване на лицензия твърди, че разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 9 от Наредба № 6 изисква ангажиране на доказателства за осигурено ползване на спортните обекти по представения списък, като не казва какви могат да бъдат доказателствени средства, поради което допустими са всички доказателствени средства. С молбата от 26.09.2018 година сдружението представило на Комисията за лицензиране и атестиране /КЛА/ към министъра на младежта и спорта 18 броя удостоверения в оригинал, с които председателят на УС на федерацията удостоверил, че е осигурено ползването на спортните обекти и съоръжения, съответстващи на условията за практикуване на шахмат, които федерацията и нейните членове ползват за състезателна и тренировъчна дейност. Според жалбоподателя, доколкото удостоверенията са издадени в кръга на службата на председателя на сдружението, същите представляват официални такива и са доказателствени средства за удостоверените в тях факти. От друга страна, за удостоверяване на посоченото обстоятелство административният орган приемал и частни документи от други заявители /пример по заявление на "БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ШАХМАТ 1928/. 3. На последно място жалбоподателят твърди, че актът не съответства на целта на закона и не е в съответствие с решение № 3393/16.03.2018 година на Върховния административен съд по адм. д. № 14392/2017 година, с което съдът е отменил Заповед № РД-10-62/23.11.2017 г. на министъра на младежта и спорта, представляваща произнасяне по същото заявление с вх. № 09 – 00 – 3957/19.10.2017 година, с което съдът е върнал преписката на министъра на младежта и спорта за ново произнасяне съгласно указанията в решението. Тези указания били свързани с приложение на чл. 9, ал. 5 от Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в Република България /отм. С ПМС № 105/21.06.2018 година в сила от 26.06.2018 година/, съгласно която комисията разглежда заявленията по реда на подаването им. С влизане в сила на Наредба № 6 от 10.05.2018 година за реда за лицензиране на спортните организации в Република България, приложима съгласно пар. 4 за образуваните и недовършени производства за издаване на лицензия /Наредба № 6 приложение намирала разпоредбата на чл. 10, ал. 5 във връзка с ал. 4, като заявленията се разглеждали едновременно. Според жалбоподателя, допуснато и констатирано от ВАС съществено процесуално нарушение в процедурата по издаване на лицензия няма да бъде отстранено, като няма да бъде изпълнено влязлото в сила решение на съда. Иска се отмяната на заповедта за отказ за издаване на спортна лицензия и решаване на въпроса по същество. Претендират се разноски, за които е представен списък. Ответната страна – министърът на младежта и спорта, изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че в действителност чл. 7, ал. 1, т. 9 от Наредба № 6 не изисква нарочни документи за удостоверяване на осигуреното ползване на спортните обекти и съоръженията, съответстващи на условията за практикуване на съответния спорт, които федерацията и нейните членове ще използват за тренировъчна и състезателна дейност. Ползването на тези обекти и съоръжения се осъществявало по пътя на гражданскоправни отношения, поради което и удостоверяването ставало предимно с частни писмени доказателства. Като допустими доказателствени средства сочи нотариални актове, договори за учредяване на вещни права, облигационни договори, удостоверения от лицата, които предоставят обекта за ползване и прочие. По своята същност, представените от заявителя декларации /удостоверения/ представлявали частен документ от лице, което декларира факти, за удостоверяването на които има интерес. Тези документи нямали материална доказателствена сила, поради което и не можели да се приемат като такива удостоверяващи осигуреното ползване на спортни обекти и съоръжения. По отношение на възражението на жалбоподателя за неизпълнение на решение № 3393/16.03.2018 година на Върховния административен съд по адм. д. № 14392/2017 година, с което съдът е отменил Заповед № РД-10-62/23.11.2017 г. на министъра на младежта и спорта, представляваща произнасяне по същото заявление с вх. № 09 – 00 – 3957/19.10.2017 година и е върнал преписката на министъра на младежта и спорта за ново произнасяне съгласно указанията в решението, твърди, че административният орган се е съобразил при новото си произнасяне с разпоредбите на Наредба № 6, която е влязъл в сила нормативен акт към този момент. Прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Върховния административен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал. 1 АПК събраните и приети по делото писмени доказателства и законосъобразността на оспорвания административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Административното производство е започнало по подадено от жалбоподателя заявление за издаване на спортна лицензия, с вх. № 09-00-3957/19.10.2017 г. на Министерство на младежта и спорта и приложени към него документи по опис към посочения входящ номер. Допълнително са представени документи под опис с писмо вх. № 09-00-3957/2 от 15.11.2017 г. Със Заповед № РД-09-339/29.05.2017 г., изменена със Заповед № РД-09-577/04.10.2017 г., министърът на младежта и спорта е назначил комисия по чл. 4 от Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в Република България /Наредбата – отм. /. Комисията е провела редовно заседание за разглеждане на представените от заявителят документи и даване на становище по искането за издаване на лиценз, като с т. 2. 1. от Протокол № 14 от 22.11.2017 г., помощният орган е установил, че сдружението не представя списък на спортните съоръжения и обекти, които се използват за тренировъчна и състезателна дейност от спортните клубове и федерацията, изискуем по силата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредбата. Комисията е констатирала, че във формуляра за кандидатстване е посочено, че такъв списък е приложен, но в действителност липсва сред приложенията. Успоредно с това, помощният орган установява, че във връзка с изискването на чл. 6, ал. 1, т. 13 от Наредбата, заявителят е представил документ озаглавен "Декларация по чл. 16, ал. 4 от ЗМИП", подписана от председателя на сдружението, в която той декларира в свободен текст, че е запознат с вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансиране на тероризма на Шахматна федерация България и се задължава да ги спазва, както и изискванията на ЗМИП, ППЗМИП и ЗМФТ, но от текста на декларацията не ставало ясно пред кого и за каква цел е следва да послужи тази декларация, като не били представени цитираните Вътрешни правила, нито доказателства, че същите са утвърдени от председателя на ДАНС. На същото свое заседание, с т. 2. 2. от Протокол № 14 от 22.11.2017 г., комисията взема решение да предложи на министъра да издаде спортна лицензия на друг заявител "БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ШАХМАТ" 1928. Посоченото решение, комисията използва като основание да предложи на министъра да откаже издаване на лицензия на жалбоподателя, на основание чл. 17, ал. 4 ЗФВС, тъй като по силата на посочената норма, спортна лицензия може да се издаде само на една спортна федерация по определен или сходни видове спорт и една многоспортова федерация, изградена по съответния обединяващ признак. На посоченото основание, комисията решава, че въпреки установените нередовности в заявлението, на жалбоподателят не следва да се предоставя срок за отстраняването им, като прави предложение до министъра за постановяване на отказ по съществото на заявлението. Въз основа на така направените фактически констатации, възпроизведени в заповед, министърът постановява отказ. От правна страна актът е бил мотивиран с разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и чл. 17а, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро ЗФВС във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 10 и т. 13 от Наредбата ;. Заповед № РД-09-577/4.10.2017 г. е обжалвана пред Върховния административен съд, като в същия съд е образувано адм. д. № 14392/2017 година. С решение № 3393/16.03.2018 година по номера на делото тричленният състав на ВАС е приел, че обжалваната Заповед № РД-09-577/4.10.2017 г. е издадена от компетентен орган - министър на младежта и спорта в съответствие с чл. 17, ал. 1, предл. трето ЗФВС, в предвидената от закона форма, съдържа правни и фактически основания, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Според мотивите на решението, сдружение "ШАХМАТНА ФЕДЕРАЦИЯ БЪЛГАРИЯ" е подало заявление за издаване на спортна лицензия по спорта шахмат, с вх. № 09-00-3957/19.10.2017 г. в деловодството на Министерството на младежта и спорта, а три седмици по-късно, с вх. № 09-00-4060/08.11.2017 г., заявление за издаване на спортна лицензия за спорта шахмат е подало и сдружение "БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ШАХМАТ 1928". Според съдебния състав, по силата на чл. 9, ал. 5 от Наредбата, комисията следва да разгледа заявленията за издаване на спортна лицензия и приложените документи по реда на подаването им. Въпреки императивната разпоредба на чл. 9, ал. 5 от Наредбата, комисията е решила да разгледа първо по ред, постъпилото второ по време заявление, с което също е мотивирала отказа си да предостави на жалбоподателя допълнително възможност с указания за отстраняване на констатираните нередовности, така както повелява нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата. Според съда, посоченото нарушение представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което от своя страна е довело до нарушение на материалния закон. По изложените съображения, съдът е отменил Заповед № РД-09-577/04.10.2017 г. на министъра на младежта и спорта, като е върнал преписката на органа за продължаване на производството от етап – разглеждане на заявление за издаване на спортна лицензия на сдружение "ШАХМАТНА ФЕДЕРАЦИЯ БЪЛГАРИЯ" с вх. № 09-00-3957/19.10.2017 г. Решението е оставено в сила с решение № 9707/16.07.2018 година на Върховния административен съд по адм. д. № 5853/2018 година. След връщане на преписката при министъра на младежта и спорта, последният констатира, че от 22.05.2018 година е влязла в сила Наредба № 6 от 10.05.2018 година за реда за лицензиране на спортните организации в Република България /обн. Дв-к, бр. 42/2018 година/, издадена от министъра на младежта и спорта на основание чл. 17, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта. Съобразил е, че съгласно пар. 4 от ПЗР на Наредба № 6, производствата по издаване, подновяване, отнемане и прекратяване на спортна лицензия, започнати по реда на Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в Република България, приета с ПМС № 237 от 2008 г. (обн., ДВ, бр. 87 от 2008 г.; изм., бр. 62 от 2013 г.), се довършват по реда на тази наредба и след заседание на Комисията за лицензиране и атестиране, назначена със Заповед № РД – 09 – 330/07.06.2018 година на министъра на младежта и спорта, проведено на 03.09.2018 година, сдружение "ШАХМАТНА ФЕДЕРАЦИЯ БЪЛГАРИЯ" с писмо изх. № 09-00 – 3957/4/07.09.2018 година е уведомено за предоставената му възможност да приведе заявлението си в съответствие с изискванията на новия норматив. В резултат на разменената между страните кореспонденция и повторно дадената на сдружението възможност за отстраняване на нередовности на заявлението, с писмо от 19.09.2018 година, на което сдружението е отговорило с писмо от 26.09.2019 година, КЛА е разгледала представените документи на свое заседание, проведено на 27.09.2018 година, като е установила, че въпреки дадените изрични указания с писмото от 19.09.2018 година, към заявлението не са представени: 1. Удостоверение за актуално състояние от 2018 година на Сдружение "Шахматен клуб БЛИЦ" – гр. София и 2. Документи, удостоверяващи, че е осигурено ползването на спортни обекти съгласно представения списък. Констатираните несъответствия са възприети като нарушения на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6 и съответно на чл. 7, ал. 1, т. 9 от същия н. а. Предвид това КЛА е предложила на министъра на младежта и спорта да откаже издаване на лицензия. С обжалваната в настоящото производство Заповед № РД-10-18/28.09.2018 г. на министъра на младежта и спорта, на жалбоподателя сдружение "ШАХМАТНА ФЕДЕРАЦИЯ БЪЛГАРИЯ" отново е отказано издаване на спортна лицензия по заявление с вх. № 09 – 00 – 3957/19.10.2017 година, допълнено с документи вх. № 09-00-3957/2/15.11.2017 година и № 09 – 00 – 3957/3/15.11.2017 година. При извършена служебна проверка на основание чл. 168 АПК във връзка с чл. 146 АПК, съставът на седмо отделение на ВАС прави извод, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма: Чл. 17а от Закона за физическото възпитание и спорта /отменен от 18.09.2019 година/, действащ към датата на издаване на оспорвания акт, регламентира реда за издаване на спортна лицензия. Съгласно разпоредбата, заявлението за издаване на спортна лицензия и документите, които се прилагат към него, се подават до министъра на младежта и спорта. Министърът на младежта и спорта в двумесечен срок от подаване на заявлението с мотивирана заповед издава или отказва издаването на спортна лицензия. Министърът на младежта и спорта отказва издаване на спортна лицензия, когато спортната организация: 1. не отговаря на изискванията на този закон или не е спазила определения с наредбата по чл. 17, ал. 1 ред за подаване на заявление и документи към него; 2. извършва спортна дейност, за която друга спортна организация има издадена спортна лицензия; 3. извършва дейност, която не може да бъде определена като спортна; 4. няма приет спортен календар; 5. няма приет бюджет; 6. има просрочени задължения към държавата и/или общините; 7. е в производство по несъстоятелност или ликвидация или е обявена в несъстоятелност. В конкретната хипотеза отказът е на основание чл. 17а, ал. 3, т. 1 ЗФВС ; във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 2 и т. 9 от Наредба № 6. Оспорената заповед съдържа фактически и правни основания за издаването й. Доколко същите съответстват на фактическата обстановка и представляват правилно приложение на закона, е въпрос по същество. Досежно процедурата по издаване на заповедта: След връщане на преписката при органа, последният е назначил със Заповед № РД – 09 – 330/7.06.2018 година Комисия за лицензиране и атестиране, помощен орган. Помощният орган е провел две заседания, съответно на 03.09.2018 година и на 27.09.2018 година. По време на заседанията са изготвени съответно протокол № 10 /л. 34 по делото/ и Протокол № 12 /л. 45 по делото/, в които са отразени извършените по време на заседанията действия и взетите от комисията решения. С две поредни писма, съответно изх. № 09 – 00 – 3957/4/07.09.2018 година /л. 250 по делото/ и изх. № 09 – 00 – 3957/6 от 19.09.2018 година /л. 357 по делото/ на сдружение "ШАХМАТНА ФЕДЕРАЦИЯ БЪЛГАРИЯ" е дадена възможност да отстрани констатирани от комисията нередовности на заявлението, като попълни преписката с необходимите съобразно изискванията на Наредба № 6 доказателства. Писмата са редовно връчени на заявителя, като в отговор същият е представил изискани съобразно указанията доказателства, като заявление с вх. № 09 – 00 – 3957/19.10.2017 година е допълнено и с документи с писма вх. № 09-00-3957/5/14.09.2018 година /л. 251 по делото/ и вх. № 09-00-3957/7/26.09.2018 година /л. 359 по делото/. Въпреки дадените указания, комисията констатира нередности, представляващи нарушения на чл. 17, ал. 1, т. 2 и т. 9 от Наредба № 6, както следва: 1. Липса на Удостоверение за актуално състояние от 2018 година на Сдружение "Шахматен клуб БЛИЦ" – гр. София и 2. Липса на документи, удостоверяващи, че е осигурено ползването на спортни обекти съгласно представения списък. Констатираните несъответствия са възприети като нарушения на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6 и съответно на чл. 7, ал. 1, т. 9 от същия н. а. Предвид това КЛА е предложила на министъра на младежта и спорта да откаже издаване на лицензия. Тричленният състав на Върховния административен съд приема за основателно възражението на жалбоподателя за липса на нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6, изразяващо се в непредставяне от страна на Сдружението на на Удостоверение за актуално състояние от 2018 година на "Шахматен клуб БЛИЦ" – гр. София. Към молбата от 26.06.2018 година – л. 359 по делото е представен под т. 6 от описа т. нар. Актуален списък на спортните клубове – членове на федерацията. Списъкът е приложен на л. 484 по делото, като "Шахматен клуб БЛИЦ" – гр. София не е сред спортните клубове – членове на федерацията, поради което в противоречие с доказателствата по преписката органът е констатирал нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6. За заявителя е липсвало задължение към тази дата – 26.09.2018 година да представя на органа Удостоверение за актуално състояние от 2018 година на Сдружение "Шахматен клуб БЛИЦ" – гр. София. По отношение на констатираното второ нарушение: Липса на документи, удостоверяващи, че е осигурено ползването на спортни обекти съгласно представения списък: Към молбата на заявителя от 26.06.2018 година – л. 359 по делото са представени под т. 5 от описа т. нар. Документи, удостоверяващи, че е осигурено ползването на спортните обекти и съоръжения, съответстващи на условията за практикуване на шахмат, които сдружение "ШАХМАТНА ФЕДЕРАЦИЯ БЪЛГАРИЯ" и неговите членове използват за тренировъчна и състезателна дейност: 18 броя Удостоверения /18 страници/ - оригинали. Същите са приложени на л. 265 до л. 483 по делото. Видно от съдържанието им, с тях М. Стойнев, като председател на УС на сдружение "ШАХМАТНА ФЕДЕРАЦИЯ БЪЛГАРИЯ" удостоверява, че е осигурено ползването на следните спортни обекти и съоръжения, съответстващи на условията за практикуване на шахмат, за тренировъчна и състезателна дейност, както следва: 1. Младежки дом Дупница с изписан адрес; 2. Клуб "Часовниците", гр. София с изписан адрес; 3. Клуб "Давидов", гр. Сандански с изписан адрес и прочие 18 броя обекти. За да откаже издаване на спортна лицензия органът е направил извод, че: "В правната теория и практика е неоспоримо, че частните документи нямат материална доказателствена сила. Предвид това, с оглед лицето, което е подписало и фактите, които е декларирало, същите не могат да се приемат като документи, удостоверяващи, че е осигурено ползването н съгласно представения списък. " Спорът между страните е дали тези удостоверения са относими и допустими доказателствени средства по чл. 7, ал. 1, т. 9 от Наредба № 6, както и дали чрез тях се постига удостоверяването по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 9 от Наредба № 6. Съгласно същата разпоредба, спортната федерация прилага към заявлението за издаване на спортна лицензия, списък на спортните обекти и съоръжения, съответстващи на условията за практикуване на съответния спорт, които федерацията и нейните членове ще използват за тренировъчна и състезателна дейност, и документи, удостоверяващи, че е осигурено ползването им. Жалбоподателят твърди, че представените удостоверения са допустими доказателствени средства по посочената точка от наредбата, а органът твърди, че тези документи са частни, издадени от лице, което удостоверява изгодни за себе си факти, като същите нямат материална доказателствена сила, поради което ги е изключил от доказателствата по преписката и е направил извод, че заявителят не е представил документи в съответствие с чл. 7, ал. 1, т. 9 от Наредба № 6. По така създадения спор: Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 АПК, силата на писмените доказателства се определя съобразно нормативните актове, действали по време и място на съставянето им, освен ако това е несъвместимо с разпоредбите на българското право. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 ГПК, приложима на основание чл. 144 АПК, доказателствената сила на документите се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени. При анализ на разпоредбите на АПК и субсидиарно приложимия ГПК, във връзка с анализите в доктрината, съдебният състав прави следните изводи досежно доказателствената сила на така представените пред органа удостоверения: Правната доктрина дели документите като доказателствено средство в процеса на частни и официални, диспозитивни и свидетелстващи, документи с материална доказателствена сила и документи с формална доказателствена сила и прочие. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК, приложима на основание чл. 144 АПК, официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Официалните документи са документите, издадени от длъжностни лица в това им качество, на които закон предоставя правомощия да издадат посочения акт в определена по закон форма и ред. В конкретната хипотеза председателят на управителния съвет на сдружение "ШАХМАТНА ФЕДЕРАЦИЯ БЪЛГАРИЯ" няма качеството на длъжностно лице, като липсва нормативен акт, който да регламентира правомощията му по издаване на процесните удостоверения. Процесните удостоверения са издадени от председателя на УС на сдружението в качеството му на представител на частно лице, като документите са частни такива. Единствено официалните документи имат материална доказателствена сила. Материалната доказателствена сила е свързана със съдържанието на документа. Чл. 179 ГПК предоставя материална доказателствена сила единствено на официалните свидетелстващи документи – тези, които удостоверяват определени правнорелевантни факти. Формалната доказателствена сила обвързва съда само по отношение на авторството на документа. Частните документи имат формална доказателствена сила. В конкретната хипотеза представеното удостоверение има формална доказателствена сила, че председателят на УС на Сдружение "Шахматна Федерация България" е негов автор. Изключенията, при които частни документи имат материална доказателствена сила са изчерпателно изброени в закона, като конкретната хипотеза не попада сред тях /пример извлечение от счетоводни книги на банки по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК/. От друга страна, диспозитивните документи материализират волеизявление на автора, а свидетелстващите материализират изявление за определени факти. Договорът като частен диспозитивен документ материализира воля на авторите му да постигнат определено съгласуване на воли; докато разписката като частен свидетелстващ документ материализира изявление на автора й за определени факти. Предвид това, процесните удостоверения безспорно са частни документи, като съставляват доказателство по отношение на факта, че председателят на УС на сдружението е издал тези удостоверения /чл. 180/. Тъй като чрез тях се цели удостоверяване на факта, че по отношение на посочените обекти и съоръжения е осигурено ползването им, стои въпроса дали същите имат доказателствена сила на частни свидетелстващи документи, т. е. председателят на УС на сдружението може ли чрез тях да удостовери, че сдружението ползва така описаните бази /обекти и съоръжения/? При свидетелстващите частни документи – тези, които съдържат изявление за знание на факти, доказателствената стойност на удостоверената информация се определя от това дали документът съдържа изгодни за автора му факти, или не. Според проф. Живко Сталев и някои решения в съдебната практика, ако са удостоверени изгодни за издателя обстоятелства, документът няма доказателствената стойност, а ако обстоятелствата са неизгодни (т. е. от тях произтичат неблагоприятни в спора правни последици), доказателствената стойност е висока и има характер на извънсъдебно признание на факт. Според проф. Стамболиев разлика в доказателствената стойност в зависимост от удостоверените факти има, но ако те са изгодни за автора, това не отнема доказателствената стойност на документа, а единствено я намалява, в който случай тя ще бъде по-ниска от свидетелските показания на издателя. Във всички случаи обаче доказателствената стойност на съдържанието на тези частни документи, не може да бъде ограничена от правила, които не са предвидени в закона, а се преценява от съда съгласно принципа на чл. 12 ГПК – свободно и във връзка с останалия доказателствен материал. Съдебният състав обаче констатира, че административният орган не е дал конкретни указания нито какви доказателства ще приема за допустими за удостоверяване на фактите по посочената т. 9, нито с какви доказателствени средства следва да се доказва ползването на конкретните обекти и съоръжения; нито пък е дал указания за представяне на допълнителни доказателства, ако е приел, че същите са недостатъчни за удостоверяване на посочените обстоятелства. Органът в акта си е изписал, че така представените удостоверения нямат материална доказателствена сила, като е направил извод за: "не са представени документи". Документи са представени, като те са частни декларации, които на основание чл. 43 АПК органът не може да откаже да приеме. На следващо място, материална доказателствена сила нямат и договорите за наем, като частни документи с формална доказателствена сила, но органът твърди, че би приел същите, както и удостоверения от лицата, които отдават обектите за ползване, които също са вид декларации. Липсата на яснота относно това какви доказателства органът приема за допустими за доказване факта на ползване на обектите и съоръженията, както и недаването на конкретни указания при съмнения от страна на органа в доказателствената сила на така представените удостоверения, е довело до постановяване на незаконосъобразен отказ от страна на министъра на младежта и спортна. Следва да се обърне внимание, че заповедта е издадена в рамките на административно производство, за което в Наредба № 6 няма специална правила за доказателствена сила на частни писмени доказателства. Предвид това намират приложение общите разпоредби на АПК. Съгласно чл. 43, ал. 1 АПК административният орган не може да откаже приемане на писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон не предвижда доказване по определен начин или с определени средства. Процесните удостоверения са вид декларации, с които председателят на УС на сдружението декларира факти на ползване от страна на сдруженията на определени бази и обекти. Доколкото специалният ЗФВС и Наредба № 6 не предвиждат доказване на този факт с определени доказателствени средства, органът не може да откаже, за установяване на посочените факти, приемането на писмени декларации, като частни свидетелстващи документи, дори и с тях да се установяват изгодни за декларатора факти. Чл. 10, ал. 1 от Наредба № 6 задължава комисията при констатирани непълноти, да дава възможност за отстраняване на нередности. А ал. 2 на същата разпоредба дава възможност на комисията да изисква допълнителна информация, както от заявителя, така и от външни организации по представените документи. При съмнения, предвид факта, че с декларациите се заявяват изгодни за заявителя факти, комисията е имала възможност както да изиска от заявителя допълнителни доказателства за удостоверяване на посочените факти, така и да изиска допълнителни доказателства от външни организации. Вместо това, органът, базирайки се на констатациите на КЛА, на формално основание е отказал издаване на лицензия, като по този начин е постановил незаконосъобразен акт при допуснати съществено процесуално нарушение, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Горното налага отмяна на обжалвания акт и връщане на преписката на органа за процедиране от етапа на даване на указания за отстраняване на нередовности на заявлението. При липса на правна норма, която да отрича доказателствената сила на тези частни документи в производството по издаване на спортна лицензия и прилагане на чл. 43 АПК, административният орган е следвало да приеме удостоверенията като частни писмени доказателства. При съмнения, предвид факта, че с декларациите се заявяват изгодни за заявителя факти, комисията има възможност да изиска от заявителя допълнителни доказателства за удостоверяване на посочените факти, както и да изиска допълнителни доказателства от външни организации. По възражението на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение от страна на органа, който нарушил разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, като при наличие на висящо адм. д. № 2028/2018 година по описа на ВАС, преюдициално спрямо настоящото, издал процесната Заповед № РД-10-18/28.09.2018 г., съдебният състав приема същото за неоснователно: видно от определение № 12022/9.10.2018 година на ВАС производството по адм. д. № 2028/2018 година е прекратено, като определението е влязло в сила, считано от 26.10.2018 година. По отношение на възражението на жалбоподателя по т. 3 от жалбата: В действителност, с решение № 3393/16.03.2018 година на Върховния административен съд по адм. д. № 14392/2017 година, съдът е отменил Заповед № РД-10-62/23.11.2017 г. на министъра на младежта и спорта, представляваща произнасяне по същото заявление с вх. № 09 – 00 – 3957/19.10.2017 година на сдружение "Шахматна федерация България", като е върнал преписката на министъра на младежта и спорта за ново произнасяне съгласно указанията в решението. Тези указания в действителност са свързани с приложение на чл. 9, ал. 5 от Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в Република България /отм. с ПМС № 105/21.06.2018 година в сила от 26.06.2018 година/, съгласно която комисията разглежда заявленията по реда на подаването им. С влизане в сила на Наредба № 6 от 10.05.2018 година за реда за лицензиране на спортните организации в Република България, приложима съгласно пар. 4 за образуваните и недовършени производства за издаване на лицензия /Наредба № 6 приложение намира разпоредбата на чл. 10, ал. 5 във връзка с ал. 4, като заявленията се разглеждали едновременно. Според жалбоподателя, допуснато и констатирано от ВАС съществено процесуално нарушение няма да бъде отстранено, като няма да бъде изпълнено влязлото в сила решение на съда. Съставът на ВАС приема, че възражението е неоснователно: Към датата на постановяване на посоченото решение на ВАС, осъществяващо контрол за законосъбразност върху индивидуален административен акт, издаден по реда на предходен нормативен акт, Наредба № 6 от 10.05.2018 година за реда за лицензиране на спортните организации в Република България не е била действащ норматив. Последната намира приложение при преценка законосъобразността на Заповед № РД – 10 – 18/28.09.2018 година на министъра на младежта и спорта, тъй като съгласно пар. 4 от ПЗР на същата, производствата по издаване, подновяване, отнемане и прекратяване на спортна лицензия, започнати по реда на Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в Република България, приета с ПМС № 237 от 2008 г. (обн., ДВ, бр. 87 от 2008 г.; изм., бр. 62 от 2013 г.), се довършват по реда на тази наредба. В случаите по ал. 4 на чл. 10 от Наредба № 6, когато са подадени няколко заявления за издаване на спортна лицензия, същите се разглеждат едновременно. Ако всички заявители отговарят на нормативноустановените изисквания, комисията извършва преценка кой от заявителите притежава в най-голяма степен капацитет за развитие и администриране на спорта. Капацитетът се преценява въз основа на следните критерии: брой членуващи спортни клубове, брой треньори, брой спортни обекти и съоръжения и др. Предвид гореизложеното, обжалваната Заповед № РД – 10 – 18/28.09.2018 година на министъра на младежта и спорта следва да бъде отменена, като преписката се върне на министъра на младежта и спорта за ново процедиране на заявление на Сдружение "Шахматна Федерация България" вх. № 09-00-3957/19.10.2017 година от фазата на работа на КЛА, свързана с преценка на заявлението във връзка с дадените от съда указания в мотивите на решението. Предвид изхода на спора, на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 610 лева по представен списък. Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 2 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд