Определение № 7 от 18.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 53360/2015 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Производството по делото е образувано по молба на [фирма], чрез процесуалния му представител адвокат Р. Г. за освобождаване на внесена по сметката на ВКС парична гаранция в размер на сумата от 53 709, 15 лв. Молителят твърди, че с определение № 474 от 19.08.2015 г., постановено по ч. т. д. № 1977/2015 г. на ВКС, II Търговско отделение е спряно изпълнението на въззивно решение № 1497 от 08.07.2015 г., постановено по т. д. № 163/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. С последното е потвърдено решение № 1544 от 9.10.2014г. по т. д. № 3106/2013г. на СГС, І-18 с-в, в частта му, с което е уважен иска, предявен от [фирма] на основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД против на [фирма] за сумата 35 144.70 лв. С решението на въззивния съд е отменено първоинстанционното решение в частта му, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата от 35 144.70 лв. до пълния претендиран размер от 53 7609.15 лв. и вместо него ответникът [фирма] е осъден да заплати допълнително на ищеца [фирма] разликата от 18 564.45 лв. Молителят твърди, че въззивното решение е влязло в сила и в негово изпълнение и изплатил на ищеца сумата от 78 993, 02 лв., която включва присъдената главница, лихва и разноски по делото направени пред всички инстанции /виж допълнителна молба от 05.01.2017 г./ В тази връзка представя заверено копие на платежно нареждане от 15.11.2016 г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: Във връзка с подадена касационна жалба от 17.08.2015 г. против решение № 1497 от 08.07.2015 г., постановено по т. д. № 163/2015 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав е поискано спиране изпълнението на решението. С платежно нареждане от 24.07.2015 г. молителят е превел по сметката на ВКС за обезпечения сумата 53 709.15 лв. с посочено основание на превода „гаранция спиране изпълнение на решение № 1497от 08.07.2015г. по т. д. № 163/2015г. на САС”. Със служебна бележка от 17.08.2015 г. гл. специалист – счетоводител при ВКС е удостоверил, че внесената като обезпечение сума е постъпила по сметката на ВКС за обезпечения на 27.07.2015 г. С определение № 700 от 04.11.2016 г., постановено по настоящото търговско дело съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, като същото е влязло в сила. Видно от представеното заверено копие на платежно нареждане от 15.11.2016 г присъдената с решението сума е преведена по банковата сметка на ищеца [фирма].Същевременно с молба вх. № 460/17.01.2017 г. на адв. Т. А. като пълномощник [фирма] се заявява, че банката е превела присъдените с влязлото в сила решение суми. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че предпоставките на чл. 282, ал. 5 ГПК са налице и че молбата за освобождаване на внесената гаранция е основателна: Осъдителното решение за сумата е влязло в сила. С извършения превод на сумата това решение е изпълнено. С оглед на това няма основание внесената като обезпечение на това изпълнение сума да бъде задържана. При извършена от съда служебна справка в счетоводството на ВКС се установи, че към настоящия момент сумата се намира по сметката на ВКС и няма пречка същата да бъде преведена по посочената от молителя банкова сметка. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение