Определение № 672 от 17.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 604/2012 г.

Обжалвано е определение № 590 от 26.09.2012 год., постановено по ч.гр.дело № 487/2012 год. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Н. М. К. от [населено място] за изменение на постановеното по същото дело определение от 21.06.2012 год. в частта за сторените разноски. Недоволна от определението е жалбоподателката Н. М. К., представлявана от адвокат П. П., която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е неправилно тъй като с писмения отговор са поискали присъждане на сторени съдебни разноски за адвокатски хонорар, а въззивният съд незаконосъобразно се е произнесъл за изменение на определението, а не за допълване, понеже смисълът на чл.80 ГПК е да лиши страната от възможност да иска изменение на решението в частта за разноските, когато те са неправилно изчислени от съда, но не и да лиши правата от разноски само поради непредставяне на списък. Претендира за направени разноски за настоящото производство. От ответника по частната касационна жалба [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представляван от адвокатите М. Б. и П. Г. е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Претендират за сторени разноски пред настоящата инстанция за каквито няма доказателства да са направени. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение разгледа частната касационна жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да остави молбата, но за изменение на определението за сторени разноски въззивният съд е приел, че действително във въззивното частно производство е подаден отговор с приложено пълномощно, в което е записано, че договореното адвокатско възнаграждение от 100 лева е заплатено. Направен е извод, че поради липса на списък на разноските не следва да се уважава молбата за изменение на определението от 21.06.2012 год. в частта за разноски. Частната касационна жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. Определението на въззивния съд е неправилно. Видно от данните по делото с молба вх.№ 3888 от 22.06.2012 год. ответникът по частното въззивно производство Н. М. К. е поискала да се допълни потвърдителното определение № 412 от 21.06.2012 год. тъй като въззивният съд не се е произнесъл по искането за действително направените разноски за адвокатски хонорар. Не е съобразено, че в случая не намира приложение чл.80 ГПК понеже липсата на списък съгласно изречение І-во на същата норма има за последица лишаване на страната от правото да иска изменение на съдебния акт в частта му за разноските, т.е. да оспорва присъдения от съда размер – санкция по чл.80, изр.2 ГПК, поради което при пропуск за произнасяне присъждането им е дължимо и без представяне на списък в хипотезата на допълване на съдебния акт съгласно чл.248 ГПК. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът по частната касационна жалба следва да заплати направените разноски от жалбоподателя за държавна такса пред настоящата инстанция в размер на сумата 30 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение