Определение № 17 от 11.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 431/2010 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Д.” ЕООД, гр. С. Загора срещу решение № 41 от 19.02.2010г. по т. дело № 624/2009г. на Окръжен съд С. Загора, Т. отделение, с което е обезсилено решение № 71-XIII от 27.07.2009г. по гр. дело № 197/2009г. на Районен съд С. Загора в частта, с която ищецът ПК „Е. Т.”, гр. Х. е осъден да заплати на ответника „Д.” ЕООД сумата 4 315,93 лв., представляваща разлика между дължимата от ПК „Е. Т.”, гр. Х. на „Д.” ЕООД сума от 21 804,36 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на определен недвижим имот, предмет на договор за наем от 08.07.2005г. и дължимата от „Д.” ЕООД на ПК „Е. Т.”, гр. Х. сума в размер на 17 488,43 лв. – неустойка на основание чл. 7, т. 2 от договора за наем в размер 10 561,48 лв., невъзстановен депозит по чл. 2.3. от договора за наем в размер 3 520,49 лв. и недължим наем до края на м. януари 2009г. в размер 3 406,46 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно, заедно със законната лихва, считано от 15.01.2009г. до окончателното изплащане на сумата, поради извършена съдебна компенсация на вземането, и делото е върнато на Районен съд С. Загора за произнасяне по предявените искове. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като инвокира доводи, че релевантният въпрос е процесуалноправен: „дали първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение”. Ответникът ПК „Е. Т.”, гр. Х. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Счита, че изложението на основанията за допускане на касационно обжалване съдържа доводи по същество, както и че касаторът не е посочил какъв е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За да обезсили решението на Районен съд С. Загора, въззивният съд е приел, че същото е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск и не се е произнесъл по предявените от ищеца искове. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че вместо да отхвърли предявените от ПК „Е. Т.”, гр. Х. срещу „Д.” ЕООД, гр. С. Загора искове поради извършване на прихващане с вземането на ответника към ищеца, първоинстанционният съд недопустимо е осъдил ищеца да заплати на ответника непредявена сума в размер 4 315,93 лв. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид доводите в касационната жалба, изложението към нея и въззивното решение, релевантният за спора въпрос е процесуалноправен: допустимо ли е решение, с което съдът не се е произнесъл с диспозитива на решението по предявените от ищеца искове, а вместо това е осъдил ищеца да заплати на ответника определена сума, претендирана с възражение за съдебно прихващане. По отношение на релевантния за спора материалноправен въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Постоянна е практиката на ВС и ВКС, че едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. В хипотезата на осъдителен диспозитив за сумата, претендирана с възражение за съдебно прихващане като способ на защита, и непроизнасяне на съда в диспозитива на решението по предявените от ищеца искове, постановеното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. Поради липса на твърдяната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на страните не се присъждат. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение