Определение № 1076 от 31.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 395/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощник главен юрисконсулт П. Георгиева, подадена против определение от 20.11.2023 г., постановено по адм. дело № 585/2023 г. по описа на Административен съд - Враца. В частната жалба се излагат доводи, че неправилно съдът е приел за основателно искането за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение. Твърди, че не са налице императивните предпоставки по чл. 166, ал. 2 АПК, а именно обстоятелства, възникнали след издаване на акта. Претендира се отмяна на обжалваното определение. Ответникът – община Мизия, представлявана от кмета на общината, с представен по делото писмен отговор, излага доводи за неоснователност на частната жалба, поради което заявява искане за оставяне в сила на оспореното определение. Върховния административен съд в настоящия състав на Четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 166, ал. 3 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд - Враца е спрял допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение за определяне на финансова корекция № 03-РД/3792 от 10.08.2023 г. на община Мизия е определена финансова корекция в размер на 217 545,63 лева, без ДДС, представляваща недължимо платена финансова помощ по Договор № 06/07/2/0/00695 от 25.10.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от Мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че са основателни твърденията на жалбоподателя, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди в хипотезите на чл. 166 АПК. Жалбоподателят обосновал искането си с нови обстоятелства, следващи по време издаването на административния акт, а именно предварителното изпълнение би могло да причини на Община Мизия значителни и трудно поправими вреди, част от тях пряко рефлектиращи върху най-уязвимата част от населението на общината-децата, посещаващи детски и учебни заведения и социално слабите и възрастните лица. Същото би затруднило нормалното функциониране на община Мизия, като по този начин ще се накърни интересът на цялата местна общественост, който интерес е съизмерим по степен на значимост със защитения с чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕФСУ държавен такъв. Посочено е, че изпълнението на оспореният административен акт, преди влизането му в сила, би затруднило нормалното функциониране на общината, което ще накърни интересът на цялата местна общност, който интерес е съизмерим по степен на значимост със защитавания с чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. На следващо място се твърди, че Община Мизия не разполага със средства, с които да заплати преди влизане в сила на РФК сумата от 217 545,63 лева, без ДДС, без това плащане осезаемо да затрудни нормалното функциониране и платежоспособност на общината. В тази връзка са представени доказателства, установявали че разходите на общината, одобрени с бюджета за 2023 г. са в размер на 10 413 254 лева, колкото са и приетите приходи, а Решението на ОбС - Мизия за приемане на бюджета от г. представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ от АПК. Като допълнително основание за спиране е посочено и Решение за определяне на изпълнител № D28189039 от 25.09.2023 г., с който Община Мизия е избрала изпълнители на обществена поръчка с предмет „Доставка на хранителни продукти за нуждите на Община Мизия“ по 6 обособени позиции, а именно: ОП № 1 „Хляб и хлебни изделия“; ОП № 2 „Консервирани и преработени плодове и зеленчуци“; ОП № 3 „Месо, риба и местни продукти“; ОП № 4 „Мляко и млечни продукти“; ОП № 5 „Плодове и зеленчуци“ и ОП № 6 „Други хранителни продукти“ и следва в едномесечен срок, считано от 25.10.2023 г., Община Мизия следва да сключи 6 договора за изпълнение, на обща стойност 1 213 191 лева, без ДДС, като по същите ще следва да изпълнява текущите си задължения - да заплаща цената на доставените продукти. От своя страна изпълнението на доставките, включени в предмета на обществената поръчка има за цел да обезпечи нуждите на учебните заведения на територията на Община Мизия, Млечна кухня, Дом за стари хора, Социален патронаж. Все в тази връзка са изложени и съображения по Договор за предоставяне на БФП по проект „Ремонт (рехабилитация и реконструкция) на улици и тротоарите към тях на територията на Община Мизия. Поддържа се, че налагането на финансови санкции, предвид финансовото състояние на Община Мизия ще доведе до продължаващо влошаване на инфраструктурата на града, което от своя страна ще рефлектира и върху възможностите за защита здравето и живота на населението на общината. Съдът е съобразил твърдените обстоятелства и доказателствата във връзка с тях, включително и служебно известните на съда и е приел, че към искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение са представени писмени доказателства, установяващи факти, настъпили след постановяване на оспорения административен акт, от които се установява, че с одобрената план сметка на бюджета приходите на общината за цялата 2023 г. са в размер на 10 413 254 лева, колкото са и приетите приходи. Представени са и доказателства, установяващи сключени договори за осигуряване на финансирането на комунални дейности и средства за издръжка на училища, детски градини и проекти, свързани със социално значими дейности и функции на общината. При преценката относно наличие на значима и трудно поправима вреда, настоящият състав е отчел и служебно известния му факт, а именно, че оспорения в това производство акт за налагане на финансова корекция на община Мизия не е единствен – по жалби на община Мизия, в АдмС - Враца са образувани и на производство към момента и адм. дело № 583/2023 г. против Решение за определяне на финансова корекция № 03-РД/3809 от 10.08.2023 г. на Зам. Изпълнителен Директор на Държавен фонд „Земеделие“; адм. дело № 586/2023 г. против Решение за определяне на финансова корекция № 03- РД/3808 от 10.08.2023 г. на Зам. Изпълнителен Директор на Държавен фонд „Земеделие“ и адм. дело № 596/2023 г. против Решение за определяне на финансова корекция № 03-РД/3802 от 10.08.2023 г. на Зам. Изпълнителен Директор на Държавен фонд „Земеделие“ и в тази връзка общия размер на наложените финансови корекции значително надвишава разполагаемия финансов ресурс на общината, което безспорно ще доведе до невъзможност да бъдат изпълнявани ангажименти свързани със социални и комунални дейности. Въз основа на гореустановеното е направен извода, че от предварителното изпълнение на оспореното решение ще последват значителни или трудно поправими вреди за оспорващия и би затруднило нормалното функциониране на общината, като ще възпрепятства изпълнението на социални и комунални ангажименти, което съществено засяга цялата местната общност. Наличието на значителен размер на финансови корекции по макар и в случая наложената с оспореното решение финансовата корекция да е в размер 217 545,63 лева, без ДДС водят до извода, че събирането на посочената в акта сума ще доведе до значителни затруднения на общината и нейната дейност, което е в разрез с принципа за съразмерност прогласен в чл. 6 от АПК. Съдът приел, че предварителното изпълнение на оспорения акт би затруднило функционирането на общината, а това би накърнило интересите на цялата местна общественост и е счел искането за основателно и с определението, предмет на настоящия правен спор, е спрял изпълнението на административния акт. Обжалваното определение е правилно. Настоящият съдебен състав споделя възприетите от съда изводи, касаещи спирането на предварителното изпълнение на административния акт, тъй като същите съответстват на представените доказателства и на приложимия закон. Направените възражения в частната жалба са неоснователни. Разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ предвижда, че решението за определяне на финансова корекция може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 и 6. В чл. 27, ал. 2, изречение първо от ЗУСЕФСУ изрично е указано, че оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение. С оглед така цитираната правна регламентация, депозираната пред съда жалба срещу решението за финансова корекция няма суспензивен ефект. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон /какъвто е случая – чл. 27, ал. 2 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ)/, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. Съгласно последната разпоредба съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт. Това означава, че тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. В този смисъл за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими, съставляващи основание за спирането на оспорения административен акт. В конкретния случай правилно съдът е приел, че от предварителното изпълнение на решението, с което на Община Мизия е наложена финансова корекция, биха могли да настъпят значителни и трудно поправими вреди. Действително едно от условията по чл. 166, ал. 2 от АПК е, че изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства, каквито в случая тези нови обстоятелства са били налице. Към искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение обаче са представени писмени доказателства, установяващи факти, настъпили след постановяване на оспорения административен акт. Установява се, че договорите са сключени след посочената дата на акта, които не биха могли да бъдат изпълнени от Община Мизия поради липсата на финансов ресурс за това, ако предварителното изпълнение не бъде спряно. Договорите имат за предмет доставката на храна за учебните заведения на територията на Община Мизия, Млечна кухня, Дом за стари хора, Социален патронаж и съпътстващите ги дейности. При преценката относно наличие на значима и трудно поправима вреда, съдът правилно се е позовал на служебно известен факт, а именно, че оспорения в това производство акт за налагане на финансова корекция на община Мизия не е единствен, а има и други решение за налагане на финансова корекция, които са в значителен размер. Общия размер на наложените финансови корекции значително надвишава разполагаеми финансов ресурс на общината, което безспорно ще доведе до невъзможност да бъдат изпълнявани ангажименти, свързани със социални и комунални дейности. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че в случая са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 166, ал. 2 от АПК – наличието на данни, че предварителното изпълнение би причинило значителна или трудно поправима вреда на оспорващия и наличието на нови обстоятелства, възникнали след постановяване на оспорения акт. При спиране предварителното изпълнение на заповедта няма да се затрудни или осуети реализирането на задълженията, които ще произтекат в случай, че жалбата бъде отхвърлена, а от закъснението на изпълнението няма да последват вреди за ДФЗ, които да са трудно поправими. Тези обстоятелства правилно са преценени от съда като обуславящи хипотезата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, при наличието на която следва да бъде спряно предварителното изпълнение на обжалвания акт до приключване на съдебния спор по неговата законосъобразност. Затова настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци, поради което същото като правилно, валидно и допустима следва да бъде оставяно в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,