Определение № 1 от 04.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 966/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. В. Т. от гр. В. Т. - чрез процесуалния му представител адв. С. Б., срещу определение № 9505 от 28.06.2010 г. по ч. гр. д. № 7118/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-В отделение. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като просрочена подадената от Н. Т. частна жалба вх. № 1044677/26.11.2009 г. срещу определение от 03.11.2009 г. по гр. д. № 40791/2009 г. на Софийски районен съд, 43 състав. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на постановеното от Софийски градски съд определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател твърди, че съдът е допуснал грешка при преценката на датите на връчване на първоинстанционното определение и на подаване на частната жалба, в резултат на което е достигнал до необоснован и незаконосъобразне извод за прсроченост на жалбата. Ответникът по частната жалба „Е. Ви Би Л.” ООД - гр. София не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочен срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да остави без разглеждане частната жалба на Н. Т. срещу постановеното от Софийски районен съд, 43 състав, определение от 03.11.2009 г. по гр. д. № 40791/2009 г., с което е оставено без уважение искане на частния жалбоподател по чл.250 от ГПК /отм./ във вр. с § 2, ал.9 от ПЗР на ГПК от 2007 г. за спиране на изпълнението по изп. дело № 144/2009 г. на ЧСИ К. П., съставът на Софийски градски съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима като подадена след изтичане на предвидения в чл.250, ал.3 от ГПК /отм./ преклузивен седемдневен срок за обжалване. Изводът за недопустимост на частната жалба е обоснован с констатация, че определението е съобщено на жалбоподателя на 23.10.2009 г. чрез неговата майка, а жалбата е подадена по куриер на 25.11.2009 г. Обжалваното определение е неправилно. От приложеното към гр. д. № 40791/2009 г. на Софийски районен съд съобщение с дата 06.11.2009 г., адресирано до Н. В. Т., се установява, че препис от постановеното по същото дело определение от 03.11.2009 г. е връчено на адресата - чрез неговата майка Н. Т., на 18.11.2009 г. Съгласно чл.250, ал.3 от ГПК /отм./ срокът за обжалване на определението на районния съд по чл.250, ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с § 2, ал.9 от ПЗР на ГПК от 2007 г. е 7-дневен и тече от деня на съобщението му. Броен по правилото на чл.33, ал.3 от ГПК /отм./, срокът за обжалване на определението от 03.11.2009 г. е започнал да тече на 19.11.2009 г. и е изтекъл на 25.11.2009 г. Частната жалба срещу определението е подадена по куриер в съответствие с предвидената в чл.34, ал.2 от ГПК /отм./ процесуална възможност на 25.11.2009 г., т. е. в последния ден от 7-дневният срок по чл.250, ал.3 от ГПК /отм./, поради което срокът за обжалване следва да се счита за спазен и жалбата е допустима. Неправилно въззивният съд е преценявал спазването на срока по чл.250, ал.3 от ГПК /отм./ от гледна точка на другото приложено към гр. д. № 40791/2009 г. съобщение, изпратено до частния жалбоподател на 12.10.2009 г. Съобщението предхожда по време датата на постановяване на атакуваното определение от 03.11.2009 г. и вероятно касае връчването на постановеното от Софийски районен съд разпореждане от 24.09.2009 г. за представяне на доказателства относно датата на получаване на призовката за доброволно изпълнение, но е неотносимо към преценката за спазване на срока по чл.250, ал.3 от ГПК /отм./. Предвид изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено като делото се върне на Софийски градски съд за разглеждане и произнасяне по частната жалба на Н. Т. с вх. № 1044677/26.11.2009 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,