Определение № 780 от 12.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1865/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Л. П. и А. М. Л. П. против решение № 242 от 24.01.2020 г., постановено по в.гр.д. № 3268 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, първи въззивен състав, с което е потвърдено в обжалваната част решение № 1342 от 02.03.2018 г. по гр.д. № 17132 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, ГО, І-17 състав, за отхвърляне на искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко - продажба, извършен с нотариален акт № ........., том .........., рег. № ..............., дело № .............. г. на нотариус с рег. № ......... на апартамент № ........, находящ се в секция „В“, на четвърти етаж, заедно със складово помещение № ......, разположено в сутерена на сградата, намираща се в [населено място], [улица] по чл. 108 ЗС за признаване, че ищците са собственици на спорния имот и осъждане на ответника „Н.Т Инвест“ ЕООД да предаде владението му, както и отмяната на констативен нотариален акт № ............., том № ..........., рег. № .........., дело № ........ г. на нотариус с рег. № .............. Касаторите твърдят, че решението на Софийски апелативен съд е неправилно, поради противоречие със закона, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по два въпроса: 1.Има ли право лице, упълномощено да сключи договор за продажба, да получи продажната цена, ако това не е изрично посочено в пълномощното от упълномощителя? 2.Има ли погасителен ефект плащането извършено на такъв пълномощник по отношение на задължението на купувача да плати продажната цена? По тези въпроси, касаторите сочат противоречие между въззивното решение и решения № 68 от 20.03.2017 г. по гр.д. № 5827/ 2014 г. на ІV ГО, № 15 от 04.05.2011 г. по гр.д. № 1575/2009 г., ВКС, ІV ГО и № 126 от 10.10.2018 г. по гр.д. № 4602/2017 г. на ІІІ ГО на ВКС. Позовават се и на очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като то е постановено в грубо несъответствие с логическите правила. Ответникът по касационната жалба „НТ.Инвест“ ЕООД смята, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 3 200 лв. разноски за касационното производство. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: В исковата молба Л. Л. П. и А. М. Л. П. са заявили, че без тяхно знание и съгласие процесният апартамент № .......... бил продаден на 27.04.2010 г. на ответното дружество от О. К. Т., представил се за техен пълномощник. Освен това продажната цена не била заплатена на продавачите, а на пълномощника, който не бил надлежно овластен да я получи. Затова купувачът не се е освободил от задължението си спрямо купувачите да заплати продажната цена. Поискали са от съда да обяви за недействителен договора за покупко – продажба, тъй като е сключен без представителна власт, евентуално да развали договора на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, да осъди на основание чл. 108 ЗС ответното дружество да им предаде владението върху апартамента и да отмени констативния нотариален акт за собственост, издаден в полза на ответното дружество. Ответното дружество е оспорило исковете с твърдениeто, че пълномощникът е имал представителна власт както да продаде апартамента, така и да получи продажната цена. Посочило е, че ищците са получили лично част от продажната цена, с което са потвърдили сделката. Предявило е срещу ищците евентуални насрещни искове за стойността на подобренията в размер на 5 000 лв. с право на задържане до заплащането им и за връщане на получената от продавачите част от цената в размер на 11 139 евро. Софийският градски съд е приел, че пълномощникът е бил овластен както да извърши продажбата, така и да получи цената, поради което е отхвърлил предявените искове. Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която искът за нищожност на покупко-продажбата поради липса на представителна власт е отхвърлен. В останалите части, с които са отхвърлени исковете за разваляне на покупко-продажбата и за ревандикиране на апартамента въззивният съд е потвърдил решението на Софийския градски съд, достигайки до извода, че пълномощникът е имал представителна власт да получи цената на апартамента. За целта Софийският апелативен съд е анализирал подробно съдържанието на пълномощното във всичките му четири точки. Посочил е, че в т.1 и т.2 от пълномощното ищците са упълномощили Б. К. и О. Т. да ги представляват пред нотариус при извършване на продажба, ипотека, отдаване под наем, апортиране, включително да договарят сами със себе си с всичките им имоти, между които и апартамент № ............, при цена и условия каквито намерят за добре. В т.3 от документа на пълномощниците е дадена представителна власт да откриват банкови сметки, да подписват декларации за произход на средствата и договори за електронно банкиране. В последната точка 4 след като упълномощителите са овластили пълномощниците да ги представляват пред всички държавни и общински служби и съдилища, те са ги упълномощили да извършват и всички останали необходими действия във връзка с описаните в пълномощното недвижими имоти. Тълкувайки тези клаузи, въззивният съд приема, че О. К. Т. е бил овластен да получи дължимата по договора цена от 60 000 лв., защото той не само е бил упълномощен да сключи договор за продажба, но е бил упълномощен да извърши и всички останали необходими действия във връзка с извършването и. Това според съда означава, че О. К. Т. е бил упълномощен да получи и платената от продавача и дължима от него цена, която престация е необходим елемент от всеки сключен и изпълнен договор за продажба. По този начин, плащайки дължимата цена в размер на 60 000 лв., ответното дружество е изпълнило основното си задължение по договора за продажба, поради което този договор не може да бъде развален, запазва вещноправното си действие и искът по чл.108 от ЗС също е неоснователен. От това съдържание на въззивното решение не може да се достигне до извода, че е допуснато грубо нарушение на логическите правила, поради което това решение не е очевидно неправилно, както твърдят касаторите. Напротив, решаващият извод на съда почива на анализ и тълкуване на текста на пълномощното, както изисква разпоредбата на чл.20 от ЗЗД. Съдът е потърсил действителната воля на упълномощителите, тълкувал е отделните точки във връзка едни с други в смисъла, който произтича от цялото пълномощно и най-вече се е съобразил с целта на упълномощаването и с добросъвестността. Когато упълномощителят е дал възможно най-широките права на пълномощника да се разпорежда с недвижимия имот, позволил е извършване на банкови операции, ипотекиране и осъществяване на всички необходими действия пред държавни органи, е логично да се приеме, че целта е осребряване на имуществото по всички възможни начини и пълномощникът е овластен да получи продажната цена. Това тълкуване на пълномощното не противоречи на цитираната от касатора практика. В решение № 68 от 20.03.2017 г. по гр.д. № 5827/ 2014 г. на ІV ГО на ВКС е прието, че изрично упълномощаване за получаване на цената е необходимо, ако упълномощаването не може да се изведе по несъмнен начин при тълкуване на сделката по критериите на чл.20 във връзка с чл.44 от ЗЗД. Следователно упълномощаването, освен да е изрично, може да се изведе и посредством тълкуване на пълномощното, каквато е и настоящата хипотеза. Разваляне на договора за покупко-продажба не може да се допусне дори да се приеме, че О. К. Т. не е имал представителна власт да получи посочената в нотариалния акт цена от името на ищците. Видно е, че покупко-продажбата на апартамента е предшествана от предварителен договор от 8.3.2010 г. и анекс № 1 към него, които са сключени от името на ищците въз основа на същото това пълномощно, но от другия упълномощен –Б. К.. Тези сделки включват и още един апартамент № ........... и представляват разписки за частично плащане на продажната цена. Ищците не са оспорили, че са получили частичните плащания по предварителния договор и по анекса, което е станало на лице, легитимиращо се със същото пълномощно. Следователно ответното дружество е преговаряло през цялото време с лице, което е черпило представителната си власт от процесното пълномощно. Това дружество освен това е извършило и предварителни плащания на лице, посочено в пълномощното. Затова към момента на съставяне на нотариалния акт са съществували недвусмислени обстоятелства, въз основа на които дружеството е приело, че плаща цената по нотариалния акт на кредиторите си, които са дали пълномощното и са получили частични плащания. В този случай съгласно чл.75 от ЗЗД длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска. При този изход на спора касаторите дължат на ответното дружество 3 200 лв. разноски за касационното производство. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение