Определение № 552 от 02.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 564/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 4022/07.12.2011 година на Г. Л. М. от [населено място] подадена чрез адв. Д. С. АК-Б. срещу въззивно Решение Nо 419 oт 03.11.2011 година по гр. възз. д. Nо 961/2010 год. на ОС-Благоевград по допускане на делбата на земеделски земи, останали в наследство от К. М. в землището на [населено място], [община]. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, като се сочи, че по материално-правния въпрос: достатъчни ли са удостоверението и скицата по чл. 13 ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ за индивидуализиране на подлежащите на реституция имоти и в кой момент процедурата по възстановяване на собствеността, вкл. и на тези имоти в строителните граници на населеното място, се счита завършена, е произнесен в смисъл, противоречащ на Решение Nо 254 от 26.05.2010 година по гр.д.Nо 1134/2009 год. н-а ВКС-II г.о., както и Решение Nо 595 от 05.07.2010 год. по гр.д. Nо 1333/2009 г. на ВКС-I г.о., и Решение по гр.д. Nо 4358/2008 год. на ВКС-I отд. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна- останалите съделители в делбата. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед характера на заявения иск- за съдебна делба на 40 земеделски имота, същата се явява процесуално допустима. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 218з във вр. с чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ отхвърлил иска за съдебна делба на наследството на С. М., отменил е решението, с което е допусната делбата от първата инстанция на земеделски имоти по п. 1-18 от исковата молба, находящи се в землището на [населено място], [община], останали в наследство от К. М., между страните по делото, наследници по закон в частта за ковотите и е постановил ново в тази част, като е определил права, съобразно новоустановения факт, че К. М. не е имала църковен или граждански брак с втория си съпруг С. Д., оставил е в сила решението на първата инстанция в останалата част – а именно, в частта с която е прекратен иска за делба и в частта, с която е отхвърлен инцидентния установителен иск за собственост на З. К. за един от земеделските имоти- нива от 0.666 кв.м. в м. „Д.”-девета категория. След преценка в правомощията по чл. 288 ГПК, настоящият състав намира, че касационното обжалване по изведения въпрос не може да бъде допуснато на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.За да се допусне касационно обжалване на въззивно решение, формулираният от касатора материално-правен въпрос следва да е в преметната рамка на разрешения гражданско-правен спор и да е обусловил крайния правен извод на решаващия съд.Въпросът на значението на удостоверението и скицата по чл. 13 ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ, касаещ точната индивидуализацията на имотите, сам по себе си не може да бъде обуславящ за допускането или не на съдебната делба на земеделски имоти, още по малко по отношение на обжалваната от касатора част- относно земеделските земи, по отношение на които делбата е допусната. Констатацията относно неясния и несъответстващ на рамката на висящия правен спор диспозитив на решението на въззивния съд,без да се дава точен отговор в рамките на коя искова молба съдът е приел, че следва да се преценява наличието на съсобственост по наследяване и съответно да се допусне съдебната делба на надлежно индивидуализиран недвижим имот, без посочване на имотите, без посочване на лицата и обема на правата им по отношение на всеки един от имотите, дават основание за извод за евентуална недопустимост на атакуваното решение и допускане на касационно обжалване, в която насока са и дадените с т.1 на Т. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения. При допускане на касационното обжалване, касаторът дължи заплащане и на пропорционална ДТ, съгласно чл. 18 ал.2. 2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр.с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на сумата 100 лв. / сто лева/. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия