Определение № 55 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 316/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Х. Л. К. е подал частна жалба срещу разпореждане № 630 от 27.05.2010 г. по гр.д. № 743 от 2009 г. на Ш. окръжен съд, с което е постановено връщане на касационна жалба вх. № 3818 от 13.05.2010 г. депозирана срещу решение от 8.04.2010 г. по гр.д. № 743 от 2009 г. по описа на Ш. окръжен съд. В жалбата посочва, че разпореждането е постановено въз основа на изисквания в процесуалния закон, които са приети в противоречие[населено място]. Посочва, че е текста в Гражданско процесуалния кодекс не съответства на принципите възприети с чл.6, ал.2 от Конституцията. Ответниците Г. Т. Н., Д. Б. Д., Д. Г. Н., Г. Илиева Г., К. В. Г., К. Х. А. и З. Н. К. не са депозирали отговор. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, с който се прегражда развитието на съдебното производство и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Настоящия състав намира, че жалбата е неоснователна. Жалбоподателя възразява срещу приложението на чл. 284, ал.3, т.2 ГПК без да оспорва, че не се е съобразил с указанията, дадени от Ш. окръжен съд в разпореждане от 14.05.2010 г. което му е връчено на 18.05.2010 г. В това разпореждане са посочени конкретните пунктове, отбелязани в чл.284, ал.2 ГПК по които жалбоподателя трябва да приведе касационната жалба в съответствие с изискванията на закона. Те не са изпълнени и съобразявайки се с разпореденото в чл.286 ГПК съдът е върнал касационната жалба. Според жалбоподателя изискванията за редовност на касационната жалба, в частност чл. 284, ал.3, т.2 ГПК нарушават правата му предвидени в чл.6, ал.2 от Конституцията. Настоящия състав намира, че цитираните законови разпоредби не нарушават принципа на равенство на гражданите пред закона. В чл.6, ал.2 от Конституцията изчерпателно са посочени социалните признаци за недопускане на ограничения на правата или за предоставяне на привилегии. Допускането на ограничения на основание на тези признаци е нарушение на принципа за равенство на всички граждани пред закона. Между тези признаци не фигурира признакът професионализъм и не е изключена възможността да се предвиждат изисквания за необходими професионални качества за осъществяване на определени дейности и да се допускат ограничения, когато такива качества липсват, включително и за процесуално представителство пред Върховния касационен съд. В тази насока е Решение № 1 от 11.02.1993 г. на КС на РБ по конст. д. № 32/92 г. Разпореждането е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,