Определение № 61 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 31/2024 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е за разрешаване на спор за подсъдност между Районен съд - Пазарджик и Административен съд - Пазарджик във връзка с предявен от А. Д. К. от гр.Пазарджик против Регионална дирекция по горите – гр. Пазарджик иск по чл. 61, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за обезщетение за неползван отпуск поради прекратяване на служебното й правоотношение като държавен служител. В искова молба с вх. № 6449/28.03.2022 г. К. е изложила твърдения, че била служител на Регионална дирекция по горите – гр. Пазарджик (РДГ-гр. Пазарджик) по служебно правоотношение, което било прекратено със Заповед № ЧР-29/04.12.2017 г. на инж. А. К., директор на РДГ-гр. Пазарджик. Заповедта била отменена като незаконосъобразна с Решение № 1061 от 27.02.2018 г., постановено по адм. дело № 1021/2017 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, оставено в сила с Решение № 3620 от 13.03.2019 г., постановено по адм. дело № 4341/2018 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. След като К. се върнала на работа в законоустановения срок, служебното ѝ правоотношение отново било прекратено със Заповед № ЧР-96 от 28.03.2019 г. на инж. А. К., директор на РДГ-гр. Пазарджик, считано от 28.03.2019 г., която не е обжалвана и е влязла в сила. Изложени са твърдения, че за периода на незаконното ѝ уволнение ѝ се полага платен годишен отпуск, за който при последващото прекратяване на правната връзка ѝ се дължи на общо основание обезщетение, след като отпускът не е бил използван. Релевирана е претенция на основание чл. 61, ал. 2 и ал. 3 във вр. с чл. 125 ЗДСл за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 04.12.2017 г. до 11.07.2018 г. в размер от 1306.36 лева (хиляда триста и шест лева и тридесет и шест стотинки), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. По образуваното гражданско дело № 947/2022 г. състав на Районен съд – Пазарджик, със свое Определение № 722 от 29.03.2022 г. е прекратил производството по делото и го е изпратил на Административен съд - Пазарджик като е приел, че претендираното от ищцата вземане е в резултат от незаконосъобразно прекратено служебно правоотношение, с оглед на което компетентен да се произнесе по повдигнатия спор е Административен съд - Пазарджик. В Административен съд - Пазарджик е образувано адм. дело № 428/2022 г., по което с Решение № 798/26.10.2022 г. ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение по чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) в размер на 1001,88 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва върху главницата в размер на 304,48 лв. за периода от 28.03.2019 г. до 25.03.2022 г. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция по горите - Пазарджик, като с Решение № 5444 от 07.05.2024 г., постановено по адм. дело № 12001/2022 г. оспореното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пазарджик. По образуваното адм. дело № 546/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, съдебният състав с определение № 2039 от 27.05.2024 г. е приел в акта си, че в случая е налице имуществен спор, който не се основава на незаконосъобразен акт на административен орган, поради което той следва да бъде разгледан и решен на общо основание по реда на чл. 125 от ЗДСл, но не и от административен съд по реда на АПК. Поради това с определението си повдигнал спор за подсъдност на основание чл. 135, ал. 5 АПК. Настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира за установено по поставения за разрешаване пред него въпрос следното: Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод на изпълнение на административна дейност. Претенциите на държавния служител по оспорване законността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, вкл. и всички останали претенции за отстраняване на неблагоприятните последици от него, се разглеждат от административните съдилища по реда на съдебния контрол върху административните актове. Само споровете, свързани с претенции за заплащане на възнаграждения и обезщетения, които се дължат при законосъобразно развитие на служебното правоотношение остават за разглеждане от гражданския съд по реда на чл. 125 ЗДСл. Съгласно т. 6 от Тълкувателно постановление № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС и на Първа и Втора колегии на ВАС разпоредбата на чл. 124 от Закона за държавния служител, която определя подсъдността на споровете, възникнали във връзка с прилагане на закона, повелява споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и тези, свързани с дисциплинарната отговорност на държавните служители, да са подсъдни на административните съдилища или Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс в зависимост от органа, издал съответния акт. Останалите имуществени спорове, извън глава Шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища В настоящия случай заявената претенция е за неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за всички дни на този отпуск, полагащите се според ищцата и при приложимата според нея основа за изчисляване, то тази претенция не е обусловена от отменен административен акт или осъществена незаконосъобразна административна дейност, а е налице имуществена претенция по чл.125 ЗДСл спрямо органа по назначаване от твърдени субективни материални права с имуществен характер, поради което спорът подлежи на разглеждане по общия исков ред и компетентен да се произнесе по него е Районен съд - Пазарджик (в този смисъл са и Определение № 14 от 15.04.2021 г. на смесен 5-членен състав на ВКС и ВАС по гр. дело №3/2021 г. по описа на ВКС, ГК и Определение № 7 от 01.02.2024 г. на смесен 5-членен състав на ВКС и ВАС по адм. дело № 47/2023 г. по описа на ВАС). Следва за пълнота да се посочи, че тук ищцата К. претендира обезщетение, дължимо не с основание незаконното ѝ уволнение, а поради настъпил последващ праворелевантен факт – ново прекратяване на правната връзка по служебното ѝ правоотношение(след като е била възстановена. в резултат на влязлото в сила решение на Административен съд – Пазарджик), т.е. правото на полагащия ѝ се отпуск за периода на уволнение се е трансформирало в право на обезщетение(заместваща облага), дължимо поради този новонастъпил факт. Ето защо, по тази релевирана претенция компетентността е на съответния районен съд, в случая местно компетентния съд е Районен съд - Пазарджик. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, Петчленен смесен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България