Определение № 111 от 27.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 22/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. П. и Д. Ф. П., [населено място], срещу въззивно решение от 27.05.2010г. по гр.д.№435/2010г. на Варненския окръжен съд. Ответникът по касация [община] не изразява становище по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: Не е изпълнено изискването на чл.280, ал.2 ГПК за наличие на цена на иска над 5000 лева. Предявеният иск е по чл.124,ал.1 ГПК и касае земеделски имот в м.»Кум тепе», землището на [населено място]. По делото в първоинстанционното производство е представено удостоверение № Ф.-П/2008г. за данъчната оценка на имота и тя е 195,80 лева. В молба от 17.10.2008г. ищците са посочили цена на иска също в размер на 195,80 лева. С оглед разпоредбата на чл.69, ал.1,т.2 ГПК и липсата на други данни, обосноваващи цена на иска над минимално определения в разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, предвид цитираната по-горе данъчна оценка, касационната жалба се явява недопустима. Ето защо тя следва да бъде оставена без разглеждане, поради недопустимост на касационното обжалване. С оглед изложените съображения и на основание чл.280, ал.2 ГПК, ВКС, състав на ІІ Г.О.