Определение № 8 от 20.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1617/2017 г.

Производството е по чл.282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 714 от 29.03.2017г., постановено по т.д. № 4439 / 2016г. на Апелативен съд - София. Решаващият състав е потвърдил решение № 444/12.03.2015г. по т.д. № 2708/2013г. на Софийски градски съд, VІ-1 с-в, с което дружеството - настоящ молител, е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД сумата 69 284,78 лева, представляваща получена на отпаднало основание цена за доставка на 32 427 кг. орехова ядка по фактура № 9237/19.01.2010г. и кредитно известие № 9239/29.01.2010г., заедно със законната лихва от 22.05.2013г. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение, Търговска колегия обсъди молбата и доказателствата към нея, при което приема следното: Молбата за спиране е основателна. Видно от данните по настоящото дело срещу въззивното решение е подадена в срок редовна касационна жалба. Съгласно чл.282, ал.1, т.1 ГПК размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на съдебен акт по решения за парични вземания се равнява на присъдената сума. Дружеството е внесло сумата от 69 284.78 лева, като постъплението й по особената сметка за обезпечения на ВКС е потвърдено от специалист-счетоводител на ВКС на 19.09.2017г. Изложеното налага извода, че са налице предпоставките на чл.282, ал.1, т.1 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което молбата следва да бъде уважена. Водим от гореизложеното съдът