Определение № 428 от 31.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5282/2023 г.

С определение № 104 от 10.01.2024 г., постановено по настоящото дело, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение е оставил без разглеждане частната касационна жалба вх. № 88833/04.10.2023 г. на Д. Б. Г., чрез адвокат В. Я., в частта й, с която се обжалва определение № 10528 от 08.09.2023 г. по в. ч. гр. д. № 9016/2023 г. на Софийския градски съд в частта, с която е потвърдено определение № 2702 от 31.01.2022 г. по гр. д. № 42449/2021 г. на Софийския районен съд за прекратяване на първоинстанционното дело по предявения иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС, и е прекратил производството по делото в тази част; не е допуснал касационно обжалване на въззивното определение в останалата му част. Срещу определението на ВКС в частта му относно иска по чл. 40 ЗУЕС е подадена от Д. Б. Г., чрез адвокат В. Я., частна жалба вх. № 1418/25.01.2024 г., поправена с молба вх. № 1465/25.01.2024 г. Настоящият съд намира, че частната жалба е просрочена и като такава следва да бъде върната на основание чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. Определение № 104 от 10.01.2024 г. по ч. гр. д. № 5282/2023 г. е съобщено на жалбоподателя, чрез адвокат Я., на 17.01.2024 г. Срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК е изтекъл на 24.01.2024 г., а частната жалба е подадена по електронната поща на публичния адрес на ВКС на 25.01.2024 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,